we're king of the killing, we're out for blood.

- Отказа ли се вече? – мъжкият глас разцепи въздуха, напоен с тежкото дишане и на двама им. Острието на меча му бе до врата на Касия, а до кръста й допираше една малка кама. Хладното желязо повдигна края на блузата й и пропълзя по кожата й. Настръхна, но успя да забележи как той също се разсея, наблюдавайки движението си.
- Никога... – запъхтяно отговори, когато повали брат си на пода, на същото място, на което тя лежеше преди секунди. Битките им винаги бяха изморителни, изпълнени с много енергия, темпо и една страст, неприсъща за брат и сестра. Границата беше тънка, а те винаги танцуваха по нея. Далеч и същевременно толкова близо до това да пратят всичко по дяволите.
                                       
Брат й беше един от най-добрите ловци, учеше от всяко едно негово движение, от всяко замахване с оръжието. Макар и млада, имаше потенциал в нея, който трудно оставаше незабелязан. Даваше най-доброто от себе си, впускаше се с хъс и пламък в очите във всяка тренировка и след това във всяка битка. Както се очакваше, първите й истински битки бяха в компанията на по-големия й брат. Не беше изненада, че и двамата не откриха парабатай в лицето на друг ловец, те бяха едно цяло, което всички знаеха, че ще остане неразрушимо. Доказаха се като добър екип. Бяха като две части от едно убийствено цяло, пред което нямаше препятствия. Бяха достатъчно безумни в действията си, за да срещат трудности или страх по пътя към постигане на целите. Допълваха се на бойното поле, говореха без думи, бяха шедьовър. Беше поредният ден, в който бяха шедьовър, едно съвършенство, обгърнато в насилие и кръв. И когато всичко изглеждаше светло, когато врагът лежеше победен на земята, Касия си позволи момент на невнимание, няколко секунди, в които да обърна поглед към брат си. Тогава осъзна колко фатални бяха няколко секунди. Острие проблясна срещу нея, а в последния момент ужасеният й поглед проследи неговото движение, докато се хвърляше пред нея. Усети кръвта му по себе си, която и до днес прогаряше кожата й. Сама по себи целта им беше изпълнена, демонът беше убит от самата нея, но тя не виждаше успеха. На следващия ден изчезна от Института, сломена от разяждащата я вина и самообвиненията. Не можеше да остане повече, не и когато животът й беше подарен от последния негов дъх. Не беше нейната победа, беше най-голямата й загуба.

• Понастоящем не е известно къде се намира Касия. Някои говорят, че е включила сделка с някой от владетелите на Ада след смъртта на брат си, в замяна на неговия живот; други твърдят, че се е забъркала с вещери, владеещи черна магия, за да говори с духа му; трети смятат, че не е преживяла загубата и е отнела живота си. Може би все пак някой има право.