Fated Constellations
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
news!
Здравейте! Както виждате, правим проверка за активността/Връщане на герой!/ .Сега е моментът да кажете на другарчето си да влезе и да се отбележи в темата /до 27.02./. След изтичането на срока ликовете и героите, които не са активни ще бъдат премахнати. Според желанието Ви за писане ще се активизираме и реализираме идеите, които преди това не успяхме. (:
profile
Вход
recent topics
Latest topics
Връщане на герой!!!Чет Фев 28, 2019 12:12 pmA. Saint-Germain
Вземане на препоръчителен герой.Сря Фев 27, 2019 11:35 amScarlett de Lacroix
Нефилими / Ловци на сенки Пет Яну 11, 2019 1:42 pmScarlett de Lacroix
if you are going through hell, keep going.Вто Яну 08, 2019 10:50 pmIsabella Le Roux
we're king of the killing, we're out for blood.Нед Яну 06, 2019 7:15 pmScarlett de Lacroix
King of the fall - Philip DumontНед Яну 06, 2019 6:43 pmIvar
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

View the whole list


Go down
Siena.
Siena.
Брой мнения : 340
Points : 366
Reputation : 12
Join date : 29.12.2018

King of the fall - Philip Dumont Empty King of the fall - Philip Dumont

Сря Яну 02, 2019 7:26 pm
Philip Dumont
demon | 26/NA. | Ian Somerhalder

"Никой не може да слугува на двама господари,защото или ще намрази единия,а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на Мамона.

Свободата вибрираше монотонно - ритмично, пламенно в костите ми, пленявайки я с моща си. Усещаш металните вериги омотани около врата ти от вечни времена наса да се отхлабват и пускат на земята. Горещината се увеличаваше, затопляше тялото ти, студа вече не вирееше, нямаше го простоватото усещане за нечие надмощие. Вече не бе роб на времето, на слабите и безпомощните, сега само вечността те очакавше и шепнеше в тъмнината на самият ад. 
За повечето реалността е затвор, окови и вериги оковани около тялото ти с който те принуждават да вършиш това, което е редно. Надяват ти ненужни правила, контролират те подобно на кукла на конци, а ти горкият не успяваш са се освободиш. Водиш се като на кайшка и не искаш да погледнеш встрани. Не искаш да постигнеш своето, да нададеш глас, онзи тихият, примамливият шепнещ в ухото ти, кънтящ в главата ти. 


Демоните ти говорят.
Примамват те.
Привличат те.
Завличат.


А промяната започва бавно да те отличава от останалите. Вече не си същият покорен слуга на доброто, не възплъщаваш всичко свято, а се принизяваш до злото увито около костите ти, около сърцето ти. 
Тревата вече не е зелета, птичките не пеят, облаците не са сини и весели. Те потъват и изплуват от своя мрак, птичките умират в агония, тревата се превръща в бездна пълна с кал, а облаците се превръщат в ад. Ад, който аз самият успях да си създам. Нали казват, че "Каквото сам си направиш, никой друг не може." Е, това е вярно за повечето от нас. Смесицата от колоритни цветове се размиваше със самата граница, отвратителното "сътворение" ме делеше от съкровенният ми свят. Моят свят. "Аз ги създадох и ми принадлежат!" Везната определена от мен се накланяше ту на едната страна, ту на другата. Двуомеше се на къде да залитне, колко щети ще оставя след себе си ако се предам на единият или на другият дявол. Нямаше добра страна, доброто отдавна си бе заминало. Рая тънеше в поквара отнасящ дебелите си пернати ангели горе. Великият създател се бе отказал, избутан в края на властта си и сега света се управляваше от по - умни същества. Чудовища умеещи да открият потенциала на Земята, готови да пожертват цялата си същност, душата си продавайки я на Луцифер или отказвайки се от себе си. Земята се бе превърнала в игрално поле върху което си играехме, хората - прости пешки, чудовищата - войни. От нас зависеше дали везната, върху която поехме контрола ще ги обединиме или разрушиме. Кой е правилният отговор? Има ли такъв? Искам ли да го знам? Векове наред ни наричаха уроди, грозни същества, грешка на природата, а ние глупците преглъщахме обидите, нападенията и се съюзявахме дори с ловците - нисшите мекотели, които ни избиваха като мухи. Извръщахме глави покорно, но тези времена се промениха.
Изчезнаха.
Енергията течеше във вените ми, мрака се разпростираше, разделяше ме на части и ме събираше отново и отново, покорно на своя господар. Нощта бе единственото способно явление, което прикриваше сивите ми ириси прокрадващи се измежду черните сенки на пустата земя. Студеният полъх се удряше в замръзналото във времето ми тяло, ободряваше ме. Придаваше ми живот. И ако празнината, която някога бе запълнена от приличащото на изгнило сърце се размърдаше щях да повярвам, че съм жив. Леденият въздух навлизащ в мъртвите ми дробове показваха признаци на живот. За момент присламчих погледа си към небесата. Там където ангелчетата се бяха приютили, но и замръзнали във вечността. Хората се плашеха от промените, от странните същества, от това което се криеше вечерно време в гардеробите или под леглото им. А те наистина се движеха сред нас. 

Чудовища.
"Те са около нас. В човешки облик. С червиви души. Без капка милост. Готови да вземат не частица от живота ти, а целият."
"..Дори ако трябва да го изтръгнат собственоръчно през плътта ти."

Хищника овладял тялото му, изкарваше утихналите, затворените в мрачен затвор сили да се изяват, да покажат истинската си същност. Да му покажат кой е. Разковничето криещо се надълбоко изплуваше на повърхността, а нещо потреперваше в него, нервният тик да превърта тютюневата смърт между пръстите си, която предвещаваше само зло, всеки път му се искаше да забие фаса в слепоочието на поредният "грешник" право до кухата му глава, да достигне до съзнанието му, да го пероди. Радвайки се на болката, писъка, желанието за смърт. За поквара. Ленивият поглед чийто заклещващ механизъм обвит в сивият облак на покаянието затворено вътре в него, втренчено в теб. А в главата му се въртяха милион мисли, но никога не се затормозяваше с повече от нужното. Смъртта дебнеше зад гърба му, нежно потропвайки с нокти по - дървената маса, върху която ще го разпори и прати в пъкъла. За "хищника" отнемането на духа му бе прераждане, а за "плячката" живо мъчение. Отвътре се раздираше, искаше да разкъса дрехите си, да избута горчивината от устните си и да изкрещи. Да крещи и вика, че не му е отнето всичко. 


Прекалено късно.
За него.
Вече принадлежи на друг.
Хищника. 


Most important information:

Origin and family:
-Siena's bigger brother
-Born with demon blood in his system
-Turned into a demon by his father (before his death - yes, his lovely sister killed their papa)
-Mother- died in a fire; Second sister - killed by Siena
Character:
-Evil to the bone
-Fucking bastard
-Ruthless, crafty
-Thirsty for power and money
-Overprotective on his sister
Profession and hobbies:
-Professional hitman
-Owner of a nightclub
-Keen on sports
-High speeds lover
-Married to tobacco and alcohol
Connections:
Belphegor's enemy
Leana - uncleared relations
Postscript:
Относно промяна в историята или лика, моля да се консултирате с мен - Siena.
Philip Dumont
Philip Dumont
Брой мнения : 2
Points : 3
Reputation : 1
Join date : 06.01.2019

King of the fall - Philip Dumont Empty Re: King of the fall - Philip Dumont

Нед Яну 06, 2019 6:41 pm
Message reputation : 100% (1 vote)
Да го взема?
говорих със Сиена.
Ivar
Ivar
Брой мнения : 400
Points : 422
Reputation : 20
Join date : 28.12.2018

King of the fall - Philip Dumont Empty Re: King of the fall - Philip Dumont

Нед Яну 06, 2019 6:43 pm
Щом е така King of the fall - Philip Dumont 3989703128
Sponsored content

King of the fall - Philip Dumont Empty Re: King of the fall - Philip Dumont

Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите