Dragons are incarnations of power itself. They worshiped no Gods, they bow to no Kings. Dragons' purity of thought to live and die by their own will is what makes them supreme.

Name: Zemot: Age: 24: Race: Dragon with a bit of a warlock inside; FC: Matvey Lykov

Да си призная … не знам как да започна тази история. Или по-точно, не знам дали си струва. Сигурно на Съдбата ѝ е писнало да чете за трагичните истории на този и онзи и просто иска един ден да я оставят, за да си почине от всичките тревоги на Земята. Или поне така мисля аз. Но не знам … може и Съдба да няма. Нито нейната посестрима – Случайността. А какво ще кажете за техният брат Късмета и нека не забравяме, че имаме и най-малкият член на семейството – Гаврата. Може би ги има, може би не, но ако приемем, че те са факт, както е факт, че звездите се виждат най-добре когато е тъмно, или че небето е понякога синьо, понякога сиво, понякога бяло, то защо и те да не съществуват.

Знаете ли … Вече се сетих от къде да започна.

Скъпи ти, който си намерил този дневник, може би много след като аз съм умрял, сега ще откриеш разковничето на едно същество, което е описвано като едва ли не чумата и ужаса на цели нации. Същество, което преследваше кошмарите на децата от преди времето на Влад Тепеш, и което се връзва с идеята, че щом ти е на герба значи ти си много могъщ и прочие такива щуротии.
Дракони. Странна смеска между гущер, който може да бълва огън, присвоил си крилата на прилеп / сто на сто след като го е изял /, че да властва над небето и земята и да всява респект. Отбележи, скъпи читателю, че използвам думата „респект“, а не „страх“, защото хората много често ги бъркат тия две понятия. Та тук ще оставя празно място, за да си изясниш точно както значат за теб тези две думи.
Сега да се върнем на основното.
„Щом не го виждам, значи не съществува.“ – първият стереотип, който трябва да се унищожи, защото това, че не виждате нещо, не значи, че го няма. Дори напротив. Тя и Вярата не се вижда, ама вярвате в нея нали? Цели религии са се основали, само заради Вярата в нещо или никой и после ми викате, че сте вие сте реалисти, които нямат време да се занимават с такива фантасмагории.
Точно обратното. Мога да ви кажа, че всички приказни герои, за които четете на детето си съществуват / то нали трябва да има база за черпене на вдъхновение от някъде, а и не вярвам Братя Грим да са чак толкова вдъхновени след поредната чашка /. И добре, да приеме, че вече сте приели съществуването на митични създания – това е общо приетия термин за такива като мен. Сега идва и проблема. Заради хилядите приказки, където моят вид е злодея. Филми също и сериалчета … много е тежко, наистина. Но ще заявя нещо много ясно.
Драконите не са лоши. Ние не сме злодеите на приказките, точно обратното. Героят, който се появява да ни убива е най-големия злодей. Замислете се. Преди сватбата с някаква девойка, която ни виждал, ни познава. Тя реве та се къса. Не спира. Не иска да се омъжва за някакъв 10 години над нея. Тогава идва спасението. Драконът, ламята или какъвто термин искате използвайте, идва. Отвлича девойчето, вкарвам малко ефекти с огън и хоп спасение. Ама не. Онзи решава, че сега освен млада невеста ми трябва и главата на горкия дракон, защото мъжката гордост граници няма. Преследва уж невестата си, която смея да кажа, че си живее живота в леговището на дракона, защото най-накрая е видяла малко свят извън двореца, къщата или там каквото ползва за живеене. Та онзи героят влиза в леговището, което по право трябва да е пещера с кости пред входа и множество богатства / което е крайно грешно, защото кажете ми … за какво му е на огромно създание пари … да ходи до месаря ли? /. Там се бие със змея, защото вярва, че създанието е зло, пък то реално си защитава дома и накрая го убива, след като някакво невиждано чудо се случи от типа „пещерата се срути“. И кой е злодея тук? Ми героят да ви кажа.
Но идеята на това не е да ви променя мирогледа за моят вид, а по-скоро да представя един наръчник за оцеляване, ако не дай си боже сте и вие дракони. И също ако сте нещо друго, да знаете какво да НЕ правите, когато срещнете някой мой сънародник.
И така, започваме ли:

1. Не докосвайте драконите – самата идея за докосване мен лично ме ужасява. Нашата чувствителност в човешка форма е огромна и дори леко допиране кожа в кожа може да събуди другата ни същност по-рано от очакваното. А когато спиш и се събудиш в огромната форма е … трудно да се върнеш обратно.
1.1. За Драконите – ако някой ви докосне и усетите, че ще се промените, бягайте колкото можете надалеч и изгорете някоя гора. Действа медитиращо, но пък хората не са доволни, че създавате работа на пожарникарите.
1.2. За Хората – ако докоснете някой дракон и видите, че очите му се променят, а вените му стават червени, то по-добре направо се омитайте. Често трансформацията е съпроводена с пламъци и горене на близки неща.

2. Не хранете драконите – по същата причина, поради която в зоопарковете има табели да не храните животните така и тук. Диетата на един дракон е доста особена и има доста храни, които не са точно … приятни. Още повече, че когато е гладен той може да изяде и вас и храната, и всичко по пътя си, но това е друг въпрос.

3. Не си мислете, че драконите са тъпи. – вие да сте виждали тъпа змия? Тъп гущер? Сещате се, да вземе да изскочи пред вас и да стои, да ви гледа и все едно да ви казва „Давай те, убий ме, давам ти.“. Никога. Та така, както змиите и гущерите не са тъпи и драконите не са. Дори напротив. Те са символ на мъдрост и мощ. На нестихващи мечти и магия. Един дракон е достатъчно умен да знае от къде да мине, така да прелети, че само сянката да му видите и дори да не разберете кога е успях да отвлече някоя овчица.

4. Те не могат да правят магии – отново грешно твърдение. Самите дракони са олицетворение на магията. Те са изградени от нея. Магьосниците и вещиците, които контролират огъня са го научили от драконите. Дори нещо повече, огънят като стихия се символизира с драконите.

5. Не търсете люспите на драконите – знам, знам. Те са на практика непробиваеми, но това не значи, че сега, за да си направите дръжка на ножа трябва да ходите и да си търсите белята, нали?

И осъзнавам, че това става много дълго, затова може би в другата глава ще напиша още препоръки, но преди да приключа ще допълня най-важната, която е само за моите расоподобни роднини.

6. Никога не се влюбвай – не твърде, че любовта е слабост, дори напротив. Тя е движещата сила на Земята, но зад това твърдение се крие нещо много по-важно. Когато дракон се влюби то е завинаги. Чувството е толкова силно и толкова умопомрачително, че боли чак. Боли и пари вътре в теб, като хиляди огньове, като милиони рани. И не можеш да спреш, не можеш да мислиш за друго. Накрая тази любов те погубва, защото не те оставя намира и знаеш, че си свършен.