profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 3 Гости

hell.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

if you are going through hell, keep going.

Go down

if you are going through hell, keep going.

Писане by olympia korako. on Вто Яну 08, 2019 9:55 pm

Olympia Korako. - 17/ 320 / hybrid - witch&siren/ fc. Lyrica Okano

Приливът отдавна се бе оттеглил и единствено шуплите от морска пяна блестяха като снежна дантела върху облите, тъмни камъни на морския бряг. Облечена в тънката си, измокрена от суграшицата, падаща от небето, риза Олимпия бродеше боса по брега, в очакване да види ярката спасителна светлина на фара.  Това щеше да значи, че наближава спасение. Не беше се развиделило и тя трудно виждаше на повече от метър-два пред себе си, а и морските пари правеха и без това непрогледния хоризонт недостижимо далечен.
Тялото й се сковаваше като мъртвешка длан, но страхът продължаваше да я кара да върви. Бори се или бягай – това бе изконна човешка дилема, инстинктивна реакция останала от прародителите ни като механизъм за самосъхранение. Беше избрала да бяга, защото борбата срещу собствената й кръв се бе оказала непосилна, макар да бе видяла зверствата, на които баща й бе способен.
Олимия беше от онези млади японки, или в нейния случай, полу-японки, защото баща й се бе завърнал с майка й, подобно на ловен трофей, след една къса командировка в Гърция преди 17 години. Беше я докарал в Токио с обещания за щастливо, семейно съжителство, богатства и сладък живот. Нищо от онова не се бе случило.

С раждането на Олимпия, сирената бе изгубила изцяло свободата си. Полуделият маг- алхимик се бе заел да разучи всичко, което можеше за сирените от първо лице и по най-свирепия и грозен начин. Първо бе отрязал езика й, за да не може тя да пее никога повече. С това я бе лишил и от изконното й майчинско право да научи дъщеря си на онова, което една майка би трябвало и я бе захвърлил в малка, прислужническа барака на самия синор на имението си.

Олимпия бе израснала с мисълта, че няма майка. Баща й се бе погрижил да съчини романтична история с трагичен край, в която той играеше Шекспиров герой, раздиран от агония и тежест, за дето не бе спасил любимата си. Украсяваше се в най-епохалните краски, страдаше откровено, до колкото един лъжец би могъл.
Още от съвсем малка Олимпия бе започнала да се интересува от магията и това го правеше горд, но когато силите й се появиха и бяха по-силни, от колкото бе очаквал, и почти по-силни от неговите, а бяха притежание на едно едва петгодишно момиченце, което дори не бе чистокръвна вещица, бащинската гордост се бе превърнала в унищожителна ревност.

Беше я запратил за няколко години на един от островите, далеко от всички вещерски предмети, в една хижа, където я обгрижваше семейство от двама възрастни ратаи, които тичаха след пакостливата млада вещица със сърце на русалка по цял ден. Олимпия линееше пред очите им, с крачета потопени във вълните. Тогава настойникът й бе извадил от някъде триножник, платно и бои и й бе вдъхнал смисъл в дните й. Лиа рисуваше рядко пристигащите кораби, рибарите и техните лодки, съседското куче, но все не можеше да забрави топлината на магията по пръстите си. Тук-таме някоя искрица се изгубваше между палците й, но тя не знаеше как да борави с нея. Нито пък знаеше как да пее, макар гласът й да набъбваше като розова пъпка в гърдите.
Тъкмо когато пристъпила в петнадесетата си година, един познати платна оцветиха хоризонта. Олимпия нагази до кръста в студеното море, за да посрещне бащиния кораб, но онова, което той и донесе не бе ковчеже със чай и благоуханни масла, нови дрехи и порцеланови сервизи, както друг път, а новината, че ще се прибере отново.
Тогава беше щастлива. Плуваше в море от мечти. В бляновете си учеше заклинания, правеше отвари, гореше силно миризливи треви.
Уви.
Щом вратите на така копненият дом се отвориха за нея, Олимпия разбра, че ще бъде дадена да бъде гейша. Ниската жена в стегната носия я подкани да се приближи, огледа я, като че бе за продан, понеже така си беше и баща й я отпрати.
Лия скиташе без цел из имението като маламосана. Стискаше устни, притваряше очи. Преглъщаше крясъци. Укротяваше сълзи.
Разрови се из сандъците, за да открие боите и платното си, но вместо тях намери писмо от настойниците си.
Всичко й стана ясно.
Избяга още щом се смрачи, но броди дълго.
Качи се на първия кораб за новия свят.
olympia korako.
olympia korako.

Брой мнения : 28
Points : 34
Reputation : 0
Join date : 08.01.2019

Върнете се в началото Go down

Re: if you are going through hell, keep going.

Писане by Isabella Le Roux on Вто Яну 08, 2019 10:50 pm

Добре дошла при нас


she is the worst kind of killer.
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

Isabella Le Roux
Isabella Le Roux

Брой мнения : 1994
Points : 2391
Reputation : 20
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите