welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 2 Регистрирани, 2 Скрити и 3 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

And how could I not, bathed in the light of his wound, find my calling there?

Предишната тема Следващата тема Go down

And how could I not, bathed in the light of his wound, find my calling there?

Писане by tsarevna on Съб Окт 07, 2017 10:36 pm


Alena Ariesen
You look like a winter night.
I could sleep inside the cold of you.

“I come to lead you to the other shore; 
into the еternal darkness; into fire and into ice.”

Адът те променя.
Започва да живее вътре в теб. Изсмуква живота ти като паразит в гостоприемник, докато накрая не те остави празен и на парчета насред пустинята, която счупената ти същност представлява. Кръвта във вените ти се превръща в течен огън, жар, изпепелява органите ти, тялото ти, а после замръзва около сърцето ти. Ледена зима, в която заспиваш дълбок сън, от който може и да не се събудиш. Започваш да живееш в кошмарите си, те се превръщат в единствената реалност, която познаваш; в мечтите и надеждите си. Действителността се размива под настоятелния му напор, отстъпва и изчезва, разпилявайки се измежду времевата линия на миналото, като оставя след себе си само един блед спомен, който да ти напомня за това, което си изгубил и което никога повече няма да можеш да си върнеш. Това, макар и не истинският Ад, е адът, в който живееше тя – нейният вътрешен малък ад, насред чийто леден огън изгаряше и се разпадаше; адът на миналото, настоящето и бъдещето; адът на мечтите и кошмарите. Това бе адът, който я изправяше на колене пред себе си, гавреше се с нея и милваше кожата й със своите фиктивни камшици – този, който бе отпечатан от вътрешната страна на клепачите и изникваше в ума й всеки път, когато затвореше очите си. Бе обладал съзнанието й като злъчен призрак, блуждаейки из най-тъмните му краища, като не пропускаше да разядe останалия здрав разум по пътя си. Чуваше се в липсата на биене на сърцето, усещаше се в ритмичното нетуптене на пулса й.
Адът те пречупва.
Строшава костите ти една по една, като шумът от пукота им е единственото, което ехти в ушите ти, заедно със собствените ти писъци. Намества се между тях като свръзка, докато те зарастват, и така се превръща в незаменима част от теб, пускайки корените си на злото право към главата ти. Там те организират пиршеството си, завземат властта и чупят оковите. Пипалата им се обвиват около всяка твоя мисъл, претопяват я през мрака и после ти я връщат променена, променят теб. Прост механизъм със зъбци и колела, който обаче не се поддава на настройване, а има сам съзнание, което не можеш да контролираш, но което контролира теб. Кръговратът на живота. Нареждат се един по един в редица с ножове в ръцете и започват да ги забиват в теб, приближавайки те стъпка по стъпка по-близо към Ада, който те очаква с гибелно желание и трепетно очакване, който копнее да те погълне и заличи. Не фиктивният, не този в теб – реалният, истинският; този, в който тя не трябваше да стъпва. Там я очакваха гладни вълци и хищни чудовища, призраците на миналото й, които нямаха търпение да я достигнат отново, да изпият кръвта й и да видят падението в очите й, защото в техните се откриваше само мъст. Далеч. Стой далеч! Не минавай границата! Но тя вече отдавна я бе минала, а той бе последната крачка към морето от кръв, в което щеше да се удави.
По начина, по който живееше, тя винаги виждаше Ада.
Виждаше го и в неговите очи.

_______________________________________

alena ariesen
demon
the tsaritsa of night
fc: emilia clarke



целуни ме със устни прохладни, по-сладки от мед
Дай ми нежна отрова но не и прегръдки от лед! Топли влажни устни, жадни да ги вкуся. сливахме дъхът си толкова много пъти. Няма да допусна да съм нежелана. няма да Те пусна няма и да остана. Може би любовта ми Те плаши, а може би Ти си избягал от нея, щом близо си бил и преди. Теб ли нежно докосвах те? Може би всъщност не съм. Или всичко било е насън? Или бе само полъх на парфюм.
avatar
tsarevna
Demon
Demon

Брой мнения : 33
Points : 41
Reputation : 4
Join date : 07.10.2017

Върнете се в началото Go down

Re: And how could I not, bathed in the light of his wound, find my calling there?

Писане by scream. on Съб Окт 07, 2017 10:42 pm

Прекрасен герой!! Добре дошла.


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3802
Points : 4168
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите