welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

she laughs like god, her mind's like a diamond.

Предишната тема Следващата тема Go down

she laughs like god, her mind's like a diamond.

Писане by alex dupré. on Съб Авг 26, 2017 7:32 pm

Alexis "Alex" Dupré| look like 24 yo | vampire | fc Victoria Justice


..Из "Дневникът на един невидим човек"...
|стр.596-603| 28 февруари 1337| Париж, Франция|

"Беше тиха февруарска сутрин. Улиците на Париж бяха пусти и сухи. Забързалите се минувачи изглеждаха невидими пред виковете на съседката ми. Осем минутните остри писъци успяха да докарат силно главоболие на изнемощялата ми главица.
Чук! Чук!
Чук!
Чук! Чук! Чук!
- Идвам, дявол да те вземе! - изсъсках с висок тон. Станах от леглото и захвърлих гледката, която бях открил от клатушкащия се наляво-надясно прозорец.
- Какво? - попитах, правейки гримаса. Едва тогава съзрях разтревожения поглед и насълзените очи на младия си съсед.
- Моля Ви... Знам, че някога сте бил обслужващ в близката лечебница... Анджелик ражда... - заяви задъхано и разтревожено.
- Анджелик? Тя не трябваше ли да роди  през април?
- Да! Не знам какво стана. Моля Ви, помогнете ни!
Не бях от най-услужливите старци. Напротив. Обичах да стоя затворен в малката си срутена квартира и, не че бях доносник и любопитник, но предпочитах да гледам всичко през раздрънкалия се прозорец - обикновените граждани, извилите гръб богаташки дами и техните деца, дори бездомникът Чарлз, с когото често си говорех, когато застана на парапета на триъгълната тераска.
Но сега този зов за помощ пробуди медицинските умения в мен. Добре де, всъщност се замислих как всички ще говорят за невидимия старец, който изроди малко детенце с голи ръце.
- Веднага идвам! - продумах и влязох, като затворих скърцащата врата веднага след себе си. Разрових се в едно от десетките кубовидни шкафчета и извадих старите си медицински отвари - упойки, инжекции и прочие. Няма да описва как мина раждането. Едва ли ви се слуша за смърт.
********************************************************
Погребението на Анджелик бе в единадесет часа на идния понеделник - това решение бях длъжен да взема аз като очевиден убиец и спасител. А детето, Дарил кръсти Алексис. Красиво име.
Често я оставяше при мен, както и синът му. Съседите от долния етаж всеки ден идваха и оставяха по някой залък, подаръче за малката, одеалце и какво ли още не. А след като мястото у жилището на Дарил свърши, той ме удостои с честа да използва квартирата ми като свърталище на съседските дарове. Докато той бе навън по работа(или при проститутки, при които да удави мъката...по мое мнение), малката Алекс, стоеше при мен и заедно се забавлявахме, доколкото ми позволяваха силите. Дойдеше ли съсед, казвах че спи, или че се храни, или че става раздразнителна сред  чужди хора. Брат й често беше по улиците. Множеството предупреждения, че не е безопасно не го стряскаха, напротив.
********************************************************
Двамата с Дарил, който вече чувствах като син, с нетърпение очаквахме тя най-после да проговори. И не след дълго и това се случи.
"Poupée."
Странно как едно малко американско.... О, забравих да спомена историята на Дарън и Анджелик... Те бяха едно обикновено американско семейство, сключило брак без съгласието на родителите си, които после ги пропъдили от домовете им. Дошли тук с цел да създадат дом и да живеят щастливо. Това разбрах аз впоследствие. Но нека се върнем на малкото дете...
Докъде бях стигнал... А, да: Странно как първата дума на едно малко американско момиченце всъщност е френска. Младите си говореха на английски, докато бяха сами. Аз също общувах с баща й на английски. А децата възприемат именно тези слова. Никога не бях говорил с нея на френски език. А ето че...."

|стр.1239-1240| 07 декември 1357|Лондон, Англия|

"Не очаквах да я видя тук. Поканих я най-приветливо и не спирах да й се усмихвам. Седнахме на раздърпаното диванче и точно в този момент й завидях. Беше толкова красива - лицето й беше чисто, очите й големи, пълни с младост и сияние. Бе облечена като онези така наречени "дами", на които се подигравах преди много години, гледайки ги през прозореца. Но не можех да се подиграя с това момиче. Видях как баща й дава последния си залък на нея. Видях как от едър мъж се превърна в кожа и кости човечец. Видях и как умря. Умря в ръцете ми. Също като жена му.
- Какво правиш тук, скъпата ми? - попитах и й казах една френска поговорка, която бях научил от нея. Протегнах треперещата си неможна ръка към Алексис и я сложих на нейната.
- Липсваше ми старецът, който разруши животът, който можех да имам. - погледна ме със злоба.
Учудих се и я погледнах. Къде беше усмивката? Къде беше топлотата, която й бях дал?
- Разрушил?
- Уби майка ми. После и баща ми. Те ме прибраха, Филип. Те се погрижиха за мен. Дадоха ми всичко, което ти ми отне. При Тях се чувствам свободна. Той също е с мен. Мислеше, че ще погубиш и него? Е, това няма да стане.
- Кои са те?
Тя се приближи и прошепна нещо на ухото ми.
Нещо..."




not broken just bent.
Just a second.. we're not broken!Just bent.
avatar
alex dupré.
Vampire
Vampire

Брой мнения : 24
Points : 30
Reputation : 0
Join date : 21.08.2017

Върнете се в началото Go down

Re: she laughs like god, her mind's like a diamond.

Писане by scream. on Съб Авг 26, 2017 8:12 pm

добре дошла! :)


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3802
Points : 4168
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите