welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Спам;
Today at 12:36 am by Beelzebub.

» Търся си другарче за Гиф / vol.4
Yesterday at 11:55 pm by Beelzebub.

» Amberle list
Yesterday at 7:14 pm by Amberle Ailani

» Връщане на герой!!!
Yesterday at 12:40 pm by scream.

» Вземане на препоръчителен герой!
Вто Дек 12, 2017 7:55 pm by Justin Мaylor

» Търся си другарче за РП
Пон Дек 11, 2017 10:43 pm by .anna-kat

» Съобщения!
Пон Дек 11, 2017 9:24 pm by scream.

» Savanah Claire/ 23yo /fc: Ashley Greene / witch / TAKEN
Пон Окт 30, 2017 7:11 pm by scream.

» Искам да сменя лик
Пон Окт 30, 2017 4:20 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

.anna-kat

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

• laisse-moi tomber •

Предишната тема Следващата тема Go down

• laisse-moi tomber •

Писане by thea; on Пон Юли 10, 2017 1:29 pm



thea lyanne axell • appears 21 • demon • nicola peltz
винаги се е чудела дали тълковното значение на името ѝ има някакво послание или не. теа, от гръцки, означава "богиня, божествена", още от първия ѝ ден е възможно съдбата ѝ да е била предначертана, може би заради това е толкова трагична. винаги е искала да попита майка си защо аджеба я е дарила с това красиво, незаслужено според нейните стандарти, име. но никога не е успяла, никога няма и да успее. най-много да се срещнат в ада.

"she was a volcano
she was always there
while people judged her beauty.

she was a volcano
she was always patient
but sometime after, she exploded."

Как ми повтаряше, че все някой трябва да ме спасява… и аз все бягам от този „някой“. Някой-никой. Никого не исках, все още не искам. Предпочитам да тичам боса по калдъръмения път, камъчета и стъкла от счупени бутилки да се набиват в петите ми, но аз да не спирам. Да тичам, понякога ходя, после пак тичам. Да, ще падна. Да, ще си ожуля коляното. Може и кракът да си счупя някой път, но какво пък – досега не съм си чупила нищо, сигурно ще е забавно, кой знае? Децата ще ми рисуват цветя и дръвчета по гипса, а приятелите ще се разписват. И това си има позитивната страна. Искам да го преживея, разбираш ли? Не искам да получавам всичко наготово. Не искам никой да ме спасява.

И ти все пак го правиш. Все пак си там, все пак ме гледаш. И ми се възхищаваш (или поне така твърдиш). И ми правиш снимки, докато съм разсеяна и не ти обръщам внимание, защото знаеш, че ще настоявам да ги изтриеш… или поне да ги видя. Та ти дори това не ми даваш! Да видя собствените си снимки! Когато ме видя, ме попита защо не се снимам за списания. След това си отдъхна: „Всъщност, добре, че не си. Истинската красота на това тяло искам да пазя само за себе си.“, и ме снима отново. Този път позирах.

Как ми влезе под кожата, мамка му. Без да питаш. Тези дълбоки очи си проправиха път между клетките на тялото ми без покана. От първия път, в който ме погледна, знаех, че нещо се случва. Не можех да дефинирам точно какво е това усещане, нито дори да предположа, че и ти си го изпитал, но го имаше. И ти го знаеш. И ти го изпита. А аз не спирах да те гледам в очите. Мамка му, тези очи. Никога не е съществувал по-син нюанс, никой океан не е бил толкова необятен, никой магнит не е привличал толкова силно досега. А ти твърдиш, че моите били красиви. Някога виждал ли си се в огледалото?

Докосваш ме и си огън по тялото ми. Целуваш ме и разтапяш кожата ми. Знаеш, че се влюбвам. Зная, че се влюбваш. И после очакваш от мен да съм все същата, когато си тръгнеш. От деня, в който те видях на онзи плаж за последно, животът ми загуби половината си смисъл. Ти беше половината ми живот. Аз бях другата. Заедно съществувахме. "Целият свят е пред теб, малката. Аз съм само една прашинка от него. Ще се увериш сама след време. Имаш толкова много да видиш."
НЕ!, исках да крещя. НЕ ИСКАМ ДА ГО ВИДЯ БЕЗ ТЕБ! ИСКАМ ДА ПРАВЯ ВСИЧКО С ТЕБ!, продължавах да крещя наум.
Но при най-малкия опит да облепя тези мисли в звукове, гласът ми секваше. Гърлото ми бе пресъхнало, гласните ми струни сякаш се бяха протрили, единствено плътните ми устни седяха в полу-отворено състояние и потрепваха от емоция. Връщам си думите назад. Искам някой да ми покаже света, искам да получа всичко наготово. Искам теб.

Върни се! Върни се при мен! Ще се върнеш ли? Върни се...


една година по-късно


След тръгването му, цялата се чувствах празна. Сякаш в живота ми нямаше смисъл. Превърнах се в безчувствена и меланхонична личност, която не се интересвуаше от абсолютно нищо, освен собственото си благополучие, колкото и да беше възможно. И още съм такава. Именно този случай ме промени. Егоистка, леко злобна на моменти.
Все още помня съвсем ясно деня, в който го видях. Беше съвсем случайно. Той беше красив, чак не можех да повярвам, че човек би могъл да има толкова съвършени черти. Може би защото не беше човек. Това беше Луцифер – името, от което всеки потръпва, когато го чуе. Но не и аз. Забеляза тъгата в очите ми. Последва и въпрос, касаещ причината за това. Отвърнах му, че светът ми е сринат. Човекът, когото обичах, не искаше да ме види повече. Никога, никога. Тотава той ми предложи нещо, което би съблазнило всеки един човек на земята.
-Искаш ли отново да бъдеш щастлива? По-щастлива, от колкото си била някога?
-Да. Да! ДА!
Най-категоричното „да“ в живота ми. Ето така, скъпи приятелю, продадох душата си на Дявола. В буквалния смисъл на думата. Той ми предложи безгранична сила и власт, много пари, слава и всичко, за което можеш да се сетиш. Как можеше да откажа на подобна оферта след всичко, което преживях? Отначало бях изплашена, когато разбрах, че той е Дяволът. Наистина доста изплашена. Но с времето свикнах с факта. Свикнах с това, че съм демон.


avatar
thea;
Demon
Demon

Брой мнения : 19
Points : 29
Reputation : 0
Join date : 09.07.2017

Върнете се в началото Go down

Re: • laisse-moi tomber •

Писане by ophelia ansel. on Пон Юли 10, 2017 1:40 pm

Прекрасен герой! Добре дошла и се забавлявай!



dream me the world—
between midnight and morning, drifting along the edges of dreams, i am learning to be gentle, and to silence the storms raging in my head. i am hoping to get lost in the forests of my memories and only hear the trees whispering to me, “you are home.”
avatar
ophelia ansel.
Magician
Magician

Брой мнения : 1702
Points : 1760
Reputation : 22
Join date : 07.04.2017
Age : 19

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите