welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

a dream-like love story but damn, reality is sad

Предишната тема Следващата тема Go down

a dream-like love story but damn, reality is sad

Писане by Ramona Remance on Чет Юни 01, 2017 8:01 pm



Рамона Реманс, 20, магьосница

Бягаше по дългите пусти коридори, косите й разпилени, роклята й – одърпана, накъсана, негодна. Гърдите й се спускаха бясно нагоре и надолу, борейки се за въздух. Очите й бяха премрежени от страха, от притеснението, че някой я настига. Потъваше в усещането за обреченост, но несломимият й дух държеше краката й, избутваше я здраво да търси своето спасение.
Трясък проряза тишината по коридорите. Девойката се закова на едно място, внезапно изпълнена едновременно с надежда и неимоверен страх. Гъстата кестенява коса се уви около слабото й тяло, а ръцете й пуснаха бялата рокля на земята. Цялата трепереше, капки пот бяха избили по челото й. Тя се извъртя на петите си, не издаваща звук, занемяла, в очакване на неочакваното.
Плач.
Вик.
Болка.
Гърбът й бе ударил стената болезнено. Тя заплете ръце в роклята си, свличайки се на земята. Очите й следяха фигурата, застанала пред нея, приближаваща бавно и заплашително. Сълзите закапаха от стъклените й очи, отличавайки се на бледата й матова кожа. Мъжът пред нея беше висок, едър, с черна като гарваново перо коса и призрачно бяла кожа.
- Ти си мъртъв! – огласи помещението с възклицанието си Рамона, неспособна да откъсне поглед от лицето пред нея.
- Не, скъпа. Аз съм точно тук – посегна към гърдите й той, рязко впивайки ръката си в гръдния й кош, предизвиквайки неописуема физическа болка у девойката.
Спомените я връхлетяха като товарен влак.
Седрик.
Тръпнех в очакване да видя ярките му очи. Те блестяха за мен, а аз се отварях за тях. Дълго криех ключа за сърцето си и никога не съм смятала, че някой може да го открадне ето така, с един поглед, с едно докосване. Вярвах в магията, вярвах в чародейството, но тази любов бе нещо повече от нас, и от двама ни. Така страстна, изпепеляваща, пропита в костите ми, загнездена в дъното на душата ми. Толкова тайнствена и мистериозна, непозната и несподелима с никой друг освен с него.
Той! Да, той.
Бе като съблазнителен ангел, а може би демон, микс, хибрид от тонове лошо и малко добро; щедро количество сластолюбие, но и романтика, в най-чистия смисъл.
Срещайки погледа му, зениците ми се разширяват от вълнение. В ума ми настава суматоха, купища неподредени мисли, борещи се за надмощие; безпокойство, нервност, оживление, кипеж, възбуда... Ръцете му хващат моите, вплитайки пръсти и стискайки здраво. Кара ме да се успокоя, да въздъхна от облекчение, да положа глава на гърдите му, вслушвайки се в ударите на сърцето му. Чувствах любовта му като толкова искрена и чиста, достатъчно ярка, за да ме поведе напред и да преоткрия света във всичките му висоти. Единственото, което сломяваше приключенския ми дух бе неговата прегръдка – силна, наситена с емоции и неизказани думи, но толкова приятна, така пленителна и опияняваща, че в истинско предизвикателство се превръща момента, в който трябва да я напуснеш.

- Изненадан съм! Напълно и категорично смаян съм! Малката Мона имала обожател. И не само. Малката Мона била влюбена! – твърд мъжки глас зазвъня, връщайки девойката в безкрайния коридор, превърнал се в увеселително влакче за емоциите й.
Мъжът бе висок и елегантен. Имаше бляскави магнетични зелени очи, пълни устни и изсечени скули, наподобяващи работата на някой известен скулптор.
Дишането й беше учестено и накъсано, а по лицето й личеше отчаянието. Сякаш силите я напускаха и скоро тя нямаше да има нищо против.
- Хареса ли ти 3D вариантът на гаджето ти? В предвид магиите ти за отбрана бих казал, че от тази си нямаш и понятие. Но никога не съм смятал, че да се ровя из спомените ти би било толкова... интересно. – смехът му огласи помещението.
- Удоволствие ли изпитваш, унижавайки ме? Мислех, че играем за същия отбор. – процеди през зъби Рамона, изправяйки се бавно и предпазливо, плъзгайки треперещата си ръка по стената.
- Не бива да се чувстваш като жертва, малката, аз просто те подложих на малко изпитание. – усмихна се самодоволно мъжът, разкривайки идеалните си бели зъби. – Виждаш ли, трябва ми някой със силен характер. Но ти си също така некадърна в магиите, което значи, че не си заплаха за мен. Меко казано... перфектна за това, което търся.
- Кученце, това ли търсиш? Не съм ничий търсач, търговец или...
- Млъкни, Рамона – прекъсна я мъжът, карайки я да преглътне шумно. – Нямаш избор.
Подхвърли й малка кожена кесия, която тя едва задържа между пръстите си. Кичури от кестенявата й коса премрежиха погледа й, карайки я да загуби контакт с неговия.
- Съдържа всичко – отсече високият мъж, отдалечавайки се от момичето. – Започваш утре. И също така, не си навличай гнева ми, Рамона.
Очите й проследиха усмивката му, която блесна като отровно питие. За секунди бе изчезнал, оставяйки я объркана и все така изплашена.

До: Мен в някой друг живот
Не бъди глупачка, Мона! Работи за независимостта си. Не избирай лесния начин само защото е лесен. Винаги има уловка. Не следвай всички правила. Не напускай семейството си. Нямаш приятели. Момчетата са само за забавление. Не се влюбвай.
Чудиш се защо ти пиша това? Защото си пълна глупачка, Мона. Ти си истинския смисъл на думата загубенячка. Изрита те семейството ти, убиха гаджето ти и ти започна да се занимаваш със съмнителни типове от съмнителни улички със съмнителни идентичности. Сега работиш за много, ама много по-висш магьосник от теб, защото не можеш да си позволиш по-луксозен живот. Събираш билки за него, за Бога, колко долно и унизително! Вършиш мръсната му работа, защото те заплашва с живота ти. Не можеш да бъдеш спасена, защото не струваш с магиите.
Също така, надявам се да откриеш маските за коса по-скоро от сегашното Аз.
avatar
Ramona Remance
Magician
Magician

Брой мнения : 46
Points : 52
Reputation : 0
Join date : 01.06.2017

Върнете се в началото Go down

Re: a dream-like love story but damn, reality is sad

Писане by scream. on Чет Юни 01, 2017 8:06 pm

Добре дошла


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3802
Points : 4168
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите