Do not stand at my grave and cry. I am not dead. I did not die.

Съб Май 06, 2017 11:48 pm

Leana Sinclair
ghost
(nephilim)
Forever 21

Leana Sinclair

Леана Синклер. На пръв поглед едно обикновено момиче. Не знаеше много за самата себе си, майка й никога не говореше за миналото. Не споменаваше баща й, семейството й. Винаги бяха двете. Леа се беше научила да живее така, без да задава излишни въпроси, които караха майка й да потропва нервно с нокти по масата, да навива руси кичури нервно около пръста си.
Но харесваше животаа си какъвто беше.
Едно обикновено момиче.
С необикновена красота е още по-необикновен поглед.
Истината беше, че в нея нямаше нищо необикновено, тя не беше просто една случайна девойка. Във вените й течеше магическа кръв, ангелска кръв, за която по-добре никога да не бе разбирала.
………………………………………………………………………..
Запалените в кръг свещи горяха, едва-едва хвърляйки мъждукащата си светлина върху русокоската. Тънката струйка кръв, засъхнала на лицето на Леа изглеждаше почти черна. Като съдбата й. Русите й коси крадяха от светлината на играещите огънчета и блестяха в медено-златист цвят. Тялото й лежеше безпомощно на пода, обградено от гоолям кръг, допълнен от причудливи знаци, изрисувани с нечия друга кръв. Последното, което чу бяха думите, които нарушиха тишината и се зареяха из въздуха. Няколко гласа тихо и без да потрепнат дори, нижеха тихо и съсредоточено заклинанието, което проряза Леана като с нож. Крехкото й телце трепереше на пода, гърчещо се от болка, а немощният й вик малко по малко замлъкваше с всяка изминала секунда и поредната дума, произнесена от гласовете около нея. Кръвта й течеше по пода, приплъзвайки се към всеки от тъмните знаци около нея. Сетне всичко потънаа в тишина. Последният дъх напусна тялото на русокоската, цветът от лицето й започна да се отдръпва мигновено, докато красотата й бе насилствено отнета от настъпващата смърт.
“Ще се върна.”
Шепотът с последното издишване на Леа остана да се рее из нищото. Гърдите й замръзнаха, русата й глава безжизнено клюмна на една страна, а златистите кичури паднаха като водопад пред отворените й очи.

▲▲

Нед Май 07, 2017 12:00 am

Добре дошла при нас !

Do not stand at my grave and cry. I am not dead. I did not die.

Do not stand at my grave and cry. I am not dead. I did not die.

Re: Do not stand at my grave and cry. I am not dead. I did not die.