falls

- Какво си ти? - дръпна косата ѝ малко по-грубо косата ѝ момчето с доволна усмивка на лицето си. Очите ѝ го гледаха така съсредоточено сякаш искаше да прогори дупка в черепа му.
- Н-нищо. - запъна се за секунда докато стискаше зъби, от части от болка, от части, за да не го фрасне още сега разбивайки красивото му личице. Не беше побойничка. Не знаеше как се удря, не знаеше как да се защитава, но нима това можеше да я спре просто да забие юмрука си в лицето му? Не ѝ трябваше много, за да следва това, което желанията ѝ говореха.
- Я пак, малката. - засмя се  доволно момчето дръпвайки отново косата ѝ и принуждавайки я да извие шия назад, но от нейна страна последва чисто мълчание и все още онзи поглед, пред който се въртяха хиляди идеи за онова, което тя можеше да му стори. Разбира се, всичко бяха фантазии защото не можеше да се мери с един вещер, но това не пречеше на въображенеито ѝ.
- Кажи го. - стискаше силно кичурите коса между пръстите си.
- Аз съм нищо. - положи усилия да го повтори отново малко по-високо точно както той искаше. Това място започваше да ѝ писва и то много. Предполагаше се, че ще е само сервитьорка. Само ще сервираш - ѝ казаха. Може би и да забършеш някое друго петно - казаха. На дневен ред никъде няма да търпи глупави свръхестествени същества и още по-глупавите им капризи.
- Кажи ми го пак, слън... - лакътя ѝ се заби в ребрата му, а секунда по-късно го изрита на земята освобождавайки се от захвата му. Писваше ѝ. Хората обърнаха погледи към разигралата се сценка, а шефа ѝ се показа някъде иззад задната стаичка близо до бара. Беше на път да пита какво се случва.
- Напускам! - хвърли престилката си на бара и разтри скалпа си с надеждата да премахне част от болката, която бе изпитала преди малко.
- Кучка! - кресна магьосника и от дланта му полетя огнено кълбо право към момичето, но преди да я удари се разтвори във въздуха. Удивлението бе изписано на лицето му.
- Какво си...
- Нищо! - прекъсна го преди да е задал въпроса си и излезе от бара.[/size]

Добре дошла.