welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 2 Регистрирани, 2 Скрити и 4 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

"И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея."

Предишната тема Следващата тема Go down

"И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея."

Писане by Kassina Blackrose on Чет Апр 20, 2017 9:44 pm



KASSINA BLACKROSE
" Ако се вгледаш по-внимателно ребрата изглеждат като клетка? Сърцето вътре в мен е див звяр - чудовище! Все нещо трябва да го удържи."
Hybrid |Demon & Witch|






Ден първи:
Враждебният полъх прииждащ от четвъртинката отворен прозорец посред зима сковаваше и малкото оголена кожа. Стигаше чак до дълбините на сърцето ми. Покоряваше го, но мислите ми се рееха някъде в далечината готови да побягнат при първият признак на хлад затварящ външната ми обвивка. Дървеният стол върху който бях прикована прискърцваше подобно на моите движения. "Бъди тиха" "По - умна от тях. Не показвай слабост." Златните правила на татенцето кънятаха неистово из мочъзната ми кора чийто хаос не можех да подредя. Пъзелчетата просто не си идваха на местата и се въртяха в кръг. Съзнанието ми бе победено от коварните страхове. Притъявах гласа си отново и отново. Тананиках в един тон с грубите тласъци на влачещите се вериги пръснати по ръцете ми. Живота ми претърпя едновременно победа и загуба. Монотонното гласче отвъд мръсната, влажна килия попиваше всяка моя дума, намек, поглед. Искаше да се пречупя.
Ден втори:
Обикаляше с постоянна еднотипна похотка около мен. Кражеше подобно на чакал около плячката си готов да я сграбчи с острите си нокти. Тежкият въздух се полепваше по влажната ми кожа, настроението му се менеше според очакванията ми. Демона не бе познавал загубата, докато не срещна мен. Очакванията му да се предам бяха прекалено високи. Отчаянието в гласните му струни покатерили си по гръкляна му се стовариха с пълна сила в лицето ми. Нажежените черни линийки блеснали в ирисите му се обвиваха около  развеселеното ми личице. Парливите му пипала полазиха по ръцете ми, стискаха ги опипвайки почвата. Търпението му се изчерпваше.
А луната току що бе изгряла. Бялата пелерина спусната над тъмницата огряваше задоволството ми по начин по който не му се нравеше. Поглъщаше загубата, макар да я вкусваше в небцето си. Езика му опари лицето ми.
- Издай съучастниците си и ще те пусна. - Измамните думи изречени от мръсната му уста почти достигнаха до слуховото ми апаратче. Поместих горделиво глава настрани описвайки алчна усмивка върху лицето си. И двамата знаехме края, но той се надяваше на друго. Глупак.
- Добре. Ще ти издам всичко. Приближи се. - Лъжливият тънък гласец излизащ между устните ми се вкопчи веднага в пукнатината наречена "надежда" четяща се в погледа му. Силният парфюм подразни ноздрите ми, уви се около врата ми.
- Никога. Ти и гнусните ти кучета вървете на майната си. - Още преди да съм произнесла думите си пропукването огласи стаята. Тихите звуци притихнаха готови да понесат нова симфония от съзвучия. Луната вече не се възцаряваше на хълма, мрака покрил помещението се въплати и в сърцето ми. Но златистите нишки се късаха устремено, възлите съставени от лъжи разхлабяха захвата им и въженцето се разкъсваше. Слоевете влакна не понасяха тежестта на бремето ни и се прекъсваха. Нужно бе само едно дръпване и край. Всичко щеше да излезе наяве. Счупването и изтръгването на крилата ми.

2 години по - късно

Обикновен човек.
Така ще бъде от сега нататък, Касина.
Забрави за слепия крал.
Добре дошла в света на хората.
Далеч от родината ми, този прокълнат свят ме приклещваше в ъгъла стиснал обезсърченото ми гърло причиняващ ми болка, а аз не можех да се осводободя. Меките му на вид пръсти се стъстяваха болезнено около мен готови да ме прекършат. А аз умирах всеки ден на тази планета, с всяка секунда, ден или седмица се обезоръжавах, защото този свят не ми принадлежеше. И отново превключвах на престорените усмивки, сърдечните прегръдки и действия, а отвътре крещях чувах безпомощните си писъци. Нетърпимата болка отново и отново се връщаше като бумеранг право в целта. Раната се разширяваше, кървеше с пурпурен цвят опръскал блузата ми, но устните ми се движеха монотонно с "правилника" така както ми беше казано. Лъжата се превърна в част от ежедневието ми, противоречах си и се преструвах, а дори в някои моменти се вглеждах дълбоко в огледалото. Кой знае с часове, прекарала по - цели нощи в тъмнината огрявана от единствента светлинка на небето потопена в безброй бели искрици светещи като полумесеци и откривах друга личност. Тя се приспособи към мунданското мислене, заобиколена от хората нямаше друг избор. В ъгъла си и ако не се предадеш ще бъдеш изядена. А се страхувах дори и от сянката си.

Измръзналите ми пръсти едва едва възспират жълтите пликове, които стисках с всичка сила за дане се разпилеят по  - натрупалият сняг.Белите "капчици" се струпваха от небето подобно на войничета върху множеството оголена настръхнала кожа показвайки се из под тънкото в цвят горчица елече. Зимата винаги носех прекалено тънки дрехи и майка ми ме увиваше в одеала или ръчно изплетени пуловери от нея с анимационни герои. Ангела ми е свидетел, че тази жена имаше дарбата да скърши всеки долноземец на две, но не и да плете. Приличаше по - скоро на грозна идея за коледен подарък. Но не и го признах, никога не успях да и кажа как се чувствах. Не исках да я разочаровам, копнеех само за гордостта която виждах в очите и, когато имах висока оценка. Нали знаете? Малките неща. Горещата ми кръв обикновенно циркулираше 365 дни в годината а лятото превърнал в мой враг. Тичах непохватно по - каменната пътека до входната врата подхлъзвайки се на прага почти паднах, но се удържах. От прозорците се стичаше единствено тъмнината. Наведох се за да погледна почиствайки с опакото на ръкава си снега който го бе покрил, но не се чуваше нищо. Тъмнината.
Пръстите ми трескаво пъхнаха ключа в ключалката, а в съзнанието ми вече се разиграваше следната сценка. Аз заровила се из под няколко броя дебели юргани от които само очите ми се виждаха, удобно легнала върху дивана с чаша горещ кафяв шоколад гледаща стари фантастики по - телевизията. Макар, че през живота си съм имало малко сценки на късмет - малобройни. Нищожни. Никакви. И сега извадих късата клечка - вратата се плъзна напред скърцайки проряза лютата зима навън. Изтупах краката си и встъпих напред, но онова чувство на.. какво беше.. смърт? Не ме напусна. Иначе шумната къща сега бе опустяла,  бученето от старата мивка не се чуваше нито татко заровил се под нея, от печката не ме лъхаше топлина и не изпитвах нуждата да си сгрея ръцете, нито от видеогрите на брат ми. Капките стичащи се от мократа ми коса удряха пода, а подгизналите ми ботуши оставяха мокри следи по паркета.
- Мамо? Татко? Прибрах се! - Тона ми се повиши, но отговор не просъществува. Ентусиазираната усмивка от която ме болеше лицето слезе автоматично заменена от известна доза притеснение. Преглътнах шумно, чувах собственото си дишане, миризмата ме следваше обладала цялата стая. И нещо лепкаво по - обувките ми наклоних глава за да погледна и да го махна, но когато го видях се вцепених. Кръв. Кървавата следа  тръгваше от кухнята и продължаваше през хола и по - стълбите към горният етаж.
- Не..не..не. - Глух плач, свистене от ушите ми, ръката ми се залепна за устните прикована от ужас. За секунди прекосих разстоянието до горният етаж, стъпките ми се чуваха леко от мокета, заобиколих покрай мъртвата следа и стигнах до края и намираща се на спалнята. От вътре се чуваше тих разговор, много тих, а после чупене на предмети, картини, вази, всичко за което се сетя. Дръпнах металната дръжка, а ръката ми не спираше да трепери, цялата се тресях, морскосините ми очи се напълниха с горчиви сълзи. Не исках да повярвам. Не можех. Стиснах клепачите си един към друг. Отворих вратата.
- Ето я и "предателката". - Не видях от къде излиза но в следващият момент се озовах закована за стената в коридора, вратичката се открехна, а аз изпищях от ужас. Студа скова и най - малката кост в тялото ми.
Родителите ми разпилени на части из спалнята. Червено. Навсякъде. Капките червено мастило се спускаха по  - белите чаршафи контрастирайки на бялата пелерина отвън.
- И с теб ще се случи същото, ако не ни кажеш къде е. - Изръмжа грубо в лицето ми в лицето, краката ми не стигаха земята, тялото ми се приклещи към стената опитвайки се да си поема въздух. От очите ми се стичаха сълзи. Те не са мъртви. Не..не..не. Това не се случва. Не е реално. Повтарях си мислено, но горчивата глъч се събираше в гърлото ми и се разпиляваше. Ситните сълзи се увеличаваха..
- Аз, не знам за какво говорите. не крия нищичко. Моля ви.. моля ви пуснете ме... моля ви.. - Стисна ме силно за гърлото и с цялата си сила ме удари в стената, веднъж, после втори път, започнах да губя съзнание, а тялото ми се запрати на пода. Спасявай се. Спаси се Прю. Стегни се. Не се предавай.
Но бях слаба.
Надигайки се от земята единият ме хвана за главата и отново ме удари но с лицето в паркета, кръвта шукна от носа ми, примигнах няколко пъти с премрежен поглед към кървавата баня. И го усетих. Усетих силата. Дарбата. Тя спеше съня си и не смееше да се пробуди. Рязко вдигнах ръката си взимайки ножа от кобура върху панталоните му и го насочих насреща му, размахвах го с треперещите си пръсти, които едва държаха дръжката. Тръгнах назад по - коридора.
- Хибридите сте наистина глупави същества. Колко далеч ще отидеш? - С две крачки взе мои пет, бутна ножа от ръцете ми, хващайки ме за косата увивайки я около ръката си и ме повлече назад по - стълбите. Тънките ми крака не смогваха на бързината, сърцето ми биеше бясно, ненормално, огорчено. Заблудено. Няма измъкване, Прю. Свършена си. Ти си слаба.
- Сега ще те науча на обноски. - Издърпа тялото ми, гръбнака ми се свиваше на всяко едно стъпало, болката ме срязваше в гърба, пищях, виках, но никой не че чуваше. Вторачено гледах в горният етаж който се отдалечаваше, кръвта от носа ми ме задави и не можех да си поема въздух. Защо ми го причиняват? Защо? Ти не си герой, Прю. Остави ме с лице към кървавата следа, лицето ми се примеси с червеникавото мастила и се огледах в кръвта. Повдигаше ми се, но онова което смяташе този мъж да ми стори бе по - лошо. Издавах крачките си назад в последни опити да се измъкна макар хлипането и свитото крехко тяло, но той ме приближаваше. Взе секирата подпряна от страни на плота. Само ако я бях видяла по - рано. Присъпваше спокойно към мен, но не можех да отроня и думичка.
- Майка ти си избра първо ръката, чувала ли си как кост се пречупва на милион трошици, а кръвта се превръща в черна слуз? Толкова красиво. Но ти няма да имаш избор.. - Насочи острието на секирата на милиметри от лицето ми, подушвах мириса на кръв, на застояло. Поставих ръка на лицето си.
- Не. - И в мен нещичко, онова скритото плахо момиченце си позволи за част от секундата да се скрие и да извади демона
наяве. Чувах тихото жужена на водата минаваща по - трабите, навън капчиците красиво обрисувани в локвички, а в очите ми океан от тъга. Стиснах зъби, затъйх дъх ръцете ми се вдигнаха на нивото на гърдите плавно, обрисуващи шедьовър, картина без автор и бученето продължаваше, засилваше се. Топлото чувство отвътре ме изгаряше, повеляваше ме и водата бликна отвсякъде. Все едно винаги е била на мястото си. Запълваше мястото с реки стичащи се от всякъде. Мъжа се огледа наоколо ужасено, понечи да ме удари със секирата, но водната вихрушка вдигната във въздуха му я отне и го стисна за врата.
- Ти уби родителите ми! И знаеш ли какво е чувството да те задушат и водата да те погълне? Защото аз зная...
Океана отвори вратите си.За него.Водата прииждаше от всякъде, пълнеше помещенията с подобна бързина, бушуваше наоколо като черно ядосано чудовище,искащо своята свобода. Приклещи го, обвивайки го, водата пълнеше устата му , за миг се поколебах. Исках да спра. Исках да спре. Не. Това не съм аз. Откажи се..не. Но беше късно. Остави ме за чист наблюдател. Изпълни цялата къща оставяйки я под вода, от напрежението щеше да се пръсне, а виковете на мъжа от болката се извисяваха високо над моите. Прозорците не издържаха, морето искаше да излезне и отприщи своята мощ чупейки прозорците, разрушавайки всичко помитайки и мъжа със себе си. Оставяйки ме съвсем сама.[/size]




Последната промяна е направена от Kassina Blackrose на Съб Окт 14, 2017 3:03 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Kassina Blackrose
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 34
Points : 42
Reputation : 0
Join date : 20.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: "И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея."

Писане by scream. on Чет Апр 20, 2017 9:55 pm

Welcome, sweetie


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3802
Points : 4168
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите