welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Cain

Предишната тема Следващата тема Go down

Cain

Писане by Cain on Чет Окт 05, 2017 5:01 pm


Cain
Alex Pettyfer
Hybrid: Demon x Witch
22/ N/A




Затворническите лагери на Ийст Хевън (нейзвестна година)

Името му е Каин. На Иврит означава "придобит" , но злината загнездила се в телцето му принуждаваше останалите същества да бъдат принизявани до нивото му. Повече му харесваше Абадон, но тук мистър Клефър сам ти определя името, чете го от един голям списък; всяко ново дете получаваше или най горното име с момчешки имена, или най - горното от списъка с момичешки имена и това е.

Килията е малка и квадратна. В нея има легло, стол и маса. В дъното на коридора, голяма бетонна стена, трудно е да се каже на къде води тя. Веднъж прибирайки ме в килията, разни мъже работеха по нея, по - ръбовете и стърчаха разни резета и други работи. Реши, че ги предпазват от опастността навън. Той никога не бе виждал отвъд вратата. Каин, загледал се в дъното на коридора мистър Клефър го избута с количката в килията и каза: "Малкото копеле си отваря очите на четири".

Веднъж, помни Каин, сержантът патрулиращ по - коридора изнесе цяла реч - не на децата, а на хората си. "Някой от вас са нови. Не знаете с каква проклета работа сте се нахендрили. Страх ви е от шибаните малки изроди, нали? Така и трябва. Прегърнете тоя страх, все едно е родната ви маичица. Колкото повече ви е страх, толкова по - малък е шансът да се прецакате."






We're only human, Cain. We can be weak. We can be evil. The only way to stop us from killing each other is to make rules, laws. And stick to them. They don't always work. But mostly, they do. And they're all we've got.

Съзнанието е голяма кутийка с милион съществуващи и прашни по - малки кутийки пълни с изненади.Те криеха най - съкровенните ти тайнаи,страхове и желания.Притежаваха невероятни сили спрямо теб,ако само посмееш да си поиграеш с тях да ги предадеш те се обръщаха срещу теб.При най - малкото съмнение собственото ти аз започваше да си играе с теб и те побъркваше,унищожаваше всичко по - пътя си,защото така му харесваше.Колкото и да ни се искаше имаше по - висши сили от нас..от мен.И борбата бе невъзможно,единственото на което си способен е да се надяваш.Понякога и напразно.За това трябва да си силен,непобедим да вярваш в себе си и никога да не се предаваш защото ако това се случи си загубен завинаги.Изпитвайки болка,страх,ужас се вкопчваш във всичко в което е възможно да вярваш и стискаш зъби.Но не и ако контрола е в твоите ръце.Тези тънки нишки изтъкани от финна материя се заплитат в главата ти с целта ти да ги управляваш ти да ги контролираш.Една малка грешка и..Бум.
С времето се учиш да контролираш дарбата си.Тя е едно цяло с теб,топлината в студените нощи,горещата целувка по челото или силата способна да те издигне.
Дарбата ми е неутолимо чудовище.То се храни от мен,от душата ми от съзнанието ми,с острите си зъби се забива бавно и мъчително и източва малкото разсъдък което притежавам.което ми остана.Малкото на брой трохи хвърлени като на куче в клетка.Единственото,което му е останало.И аз се гуех всеки ден,защото то продължаваше да смуче и да ме притежава по - свой извратен начин.Хапеше и ме блъскаше в стената опитваше ме да ме събори и да стана поредната жертва в начинанието си да обуздая проклетията.Разкъсвайки се между двата свята между реалността и фантазията."По - добре се научи да я контролираш или тя ще го направи вместо теб." Думите кънтяха жестоко в съзнанието ми причинявайки ми главоболие.Абстрахираха ме от останалият свят и ме вмъкваха в нереалният.
"Полудявах ли?"
Задавах куп въпроси чийто отговор все още нямах или неисках да разбера.Главата ми усилено пулсираше,картината ми се размазваше прекрояваше се отново и отново.Белите петна в главата ми се превърнаха в моя основна движеща мисъл.Празнотата настъпи и в моят живот.Отново бях в поредният катаклизъм борещ се със собственото ми аз.Исках да остана в реалността.Исках да живея.Бях прекалено млад за да умра.Нямаше да се дам без бой!Скърцащите звуци идваха от дъното на стаята,караха ме да примигвам,ирисите ми се разшириха опитвайки да разпознаят случващото се измежду погоденият ми трик.Дишането ми се учести,сърцето ми заблъска ожесточено измежду гърдите изтласквайки повече кръв от обикновенно.Спокойствието ми се изпари в нажеженият въздух,а тялото ми се отслаби.Падайки на колене,ръцете ми се обвиха безпомощно около главата в опит да притъпят агонизиращата болка квичаща между стените и.Вкопчих нокти в плътта си до кръв,усещах материала впивайки се под ноктите ми.Борех се.Собствената ми дарба се опитваше да ме победи.Нахалната кучка си пробиваше път измежду нерешителното ми съзнание.Крачеше с отекващи в тишината заглушителни стъпки и си мърмореше доволно под носа.Прахчето изсшмъркано по - рано даваше своят резултат.Кръвта ми кипна - бях излъган от една вещица.Една скапана,непотребна и очевидно вече мъртва.Наруших едно от най - важните правила в живота си: "Не ядосвай по - силните от теб!" Но бях млад и мислех повече с оная си работа отколкото с главата си.Нарушавах всички правила създадени от мен за да оцелея.Стъпквах ги и сега те направиха същото с мен.
Блъскайки се в стените с ръце държейки се за бялата грапава повърхност бавно и мъчително се придвижвах към дървената врата в края.Мозъка ми буквално колабираше,предаваше се под натиска на чуждата дарба.Бе по - силна от мен.Той беше по - силен от мен.Невръстната ми възраст се отразяваше,а неконтролируемата ми дарба може би ме сломяваше по нейн си начин.


Последната промяна е направена от Cassimir на Чет Окт 05, 2017 5:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Cain
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 103
Points : 117
Reputation : 4
Join date : 01.10.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Cain

Писане by scream. on Чет Окт 05, 2017 5:23 pm

Чудничък герой!  
Да ти променя ли името?


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3802
Points : 4168
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: Cain

Писане by Cain on Чет Окт 05, 2017 5:53 pm

Благодаря, и да на Cain


Where is your God Now ?
Blood sells, so I cut my fucking neck
and sold myself to the prince of darkness. Souls I harvest, Bodies I reap and sow
avatar
Cain
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 103
Points : 117
Reputation : 4
Join date : 01.10.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Cain

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите