welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 2 Регистрирани, 2 Скрити и 4 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Spend your lives in sin and misery in the House of the Rising Sun. || Morrigan Laveáu

Предишната тема Следващата тема Go down

Spend your lives in sin and misery in the House of the Rising Sun. || Morrigan Laveáu

Писане by Morrigan Laveáu. on Чет Апр 20, 2017 5:36 pm

Morrigan 'Regan' Laveáu || Looks like 25, actually is 350 || Witch || FC: Lana Del Rey

1674 – В очите ѝ с цвят на кошута се отразяваха дивите пламъци, които безмилостно танцуваха около тялото на Жанет Лавó, поглъщаха я бързо като сух сламен стрък. Майка й бе най-желаната жена в Бристъл, Масачузец. Никой с когини не разбираше защо избра да сподели живота си с мъж, който открито бе боклук, държеше се отвратително и с нея, а понякога и с Хела и Рийган, когато Жанет я нямаше. Сега знаеха защо – защото това бе удобното нещо за нея, не се бе омъжила по любов. Вещиците пазеха сърцата си.
Вътрешно Мориган изгаряше редом с майка си, искаше да изтича и да я прегърне, сякаш това щеше да я спаси. Ала тялото ѝ не помръдваше. И не защото тя не си позволяваше да направи и крачка, а защото чифт ръце я стискаха силно на място. Агата – дясната ръка на Жанет – я стискаше силно и не ѝ позволяваше да направи грешка, за която след това да съжалява. Простолюдието все още не подозираше, че магията се предава по наследство и че съществуват вещерски родове много по-стари от онова, което историята помни. Вярваха, че вещиците са жени обладани от демонични сили.
Когато от майка им не остана нищо повече от купчина пепел и неознаваем скелет, завързан за огромен дървен стълб, Агата тихомълком измъкна Мориган от площада право към необятните масачузецки гори. Преди да успее, Рийган успя да улови погледа на сестра си за последен път, неспособна дори да промълви. Знаеше, че Агата няма да може да спаси и двете от лапите на страхливия им, но опасен баща. Силно вярваше, че Хела ще се справи, дори в съзнанието й да отекваха мислените писъци на сестра ѝ.
1684 – Бяха изминали десет години. Цели десет години, в които Мориган бе подготвяна от „сестрите на Беладоната“, както се наричаше сборището, в което Агата я заведе. Живееха в малък катун в началото на гората, далеч от хорските очи, но и не прекалено дълбоко. В сърцето на гората се намираше и сърцето на сборището – огромен дънер, пропит с кръвта на безчетните жертви, които вещиците бяха принесли в чест на богинята Хеката. Там изпълваха всеки свой ритуал. Рийган все още помнеше болката, през която трябваше да премине преди десет години, когато сестрите издълбаха символа на богинята върху гърба ѝ. И вероятно никога нямаше да я забрави; белегът щеше да остане до самия ѝ край.
Сестрите я наричаха своето тайно оръжие, знаейки че във вените ѝ тече кръвта на Жанет Лавó, дала живота си в името на вида им. На всяка пълна луна нахлузваха черепи на рогат добитък, изпъстряха лицата си с кални символи и танцуваха около Мориган, на чиято глава стърчаха огромни еленови рога, а млечната ѝ кожа контрастираше в центъра на свещения дънер. Единствено в тези нощи те не убиваха животни, а принасяха лична жертва – прерязвайки дланите си и смесвайки кръвта си в златист рог, от който Рийган след това пиеше. Вярваха, че така малко по малко ѝ предават част от силите си. А в нощи, когато луната бе ужасно близо, обагрена в топли нюанси, вещиците къпеха Лавó в кръв от девица принесена в жертва.
Но каквото и да ставаше в сборището, тя не спираше да мисли за Хела. Усещаше тревогите ѝ, усещаше и любовта. Това я успокояваше винаги. Докато не настъпи онази паметна нощ. Залезът прибираше последните си златисти лъчи от хоризонта, а наоколо се чуваха единствено щурците. Очите на Мориган бяха вперени в тавана, не можеше да заспи. Не още. Нещо, някъде дълбоко в нея, я тревожеше. Не можеше да усети Хела. Знаеше, че сестра й крие мислите и чувствата си от нея, което можеше да значи само едно – беше в беда. Няколко мига по-късно неописуемо силна болка проряза младата вещица малко под стомаха. Плачът ѝ накара шумът на щурците да захлъхне, а пламъците на свещите в стаята да се извисят почти до тавана. Когато погледна надолу, по бедрата ѝ се стичаше тъмна и гореща кръв, багреща нощницата ѝ.
- Хела!
1692 – От осем години живееше заедно със сестра си. Веднага щом тялото й реагира на болката на Хела, тя напусна сборището без нищо повече от плач и неуспешен опит за обяснение. Прекарваше всеки ден по час в компанията на копелето, което нарани сестра й, втренчена право в очите му.
- Искаш да умреш, нали? – питаше го всеки ден. Ала мъжът не можеше да произведе дори грам звук, заради заклинанието на Хела. Хващаше го здраво за челюстта, впивайки ноктите си в кожата му докато от очите му не бликнат сълзи. – Не заслужаваш нищо такова. Ще бъде милост от страна на сестра ми...
Всички момичета, които сестрите Лавó обучаваха дори не подозираха колко необятна всъщност бе магията. Рийган знаеше, че повечето от тях дори не знаят защо са избрали този живот. Но продължаваше да се държи добре с тях, заради Хела. И защото знаеше, че сестра ѝ препрочиташе онази част от гримоара на майка им, която съдържаше точно онова, заради което се нуждаеха от момичетата. И двете винаги бяха искали да са точно като Жанет, когато порастнат и сега им се отдаваше златна възможност.
Всяка магия имаше своята цена. И ритуалът, който майка им бе запазила в старите страници, не се различаваше с нищо. Освен с обема на жертвата, която изискваше. Всички онези момичета щяха да се простят с живота си, за да могат сестрите Лавó да живеят много повече. Ала Мориган вярваше, че така им прави услуга. „Така или иначе ще ги погнат и до десет години ще ги избият.“ Повтаряше на Хела, всеки път, когат осестра ѝ се поколебаеше. „Знаеш, че случаите стават все повече и повече.
2017 -  Ново начало. Поредното. Ийст Хейвън щеше да им даде онова, което им бе отнето преди повече от три века – семейство.

 
avatar
Morrigan Laveáu.
Magician
Magician

Брой мнения : 335
Points : 354
Reputation : 5
Join date : 20.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Spend your lives in sin and misery in the House of the Rising Sun. || Morrigan Laveáu

Писане by scream. on Чет Апр 20, 2017 7:31 pm

Съжалявам за забавянето, добре дошла


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3802
Points : 4168
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите