locked out of heaven

Пон Сеп 04, 2017 12:02 am Message reputation : 100% (1 vote)

Its getting dark in this heart of mine

little lights shining in the dark

Anna-Kat Castellano| twenty-four years old | Nephilim
face claim: Amy Jackson

-Хайде, малката..-устните му се изкривиха с усмивка, очите му блестяха по един необикновен начин, който го караше да изглежда още по-луд от колкото всъщност бе. Ръката му се вдигна във въздуха заплашително, а след това с всичка сила се стовари върху лицето на Анна-Kaт. –Знам , че го можеш. – Тя се отбеляза на бледата й кожа, оставяйки червеникави следи от пръсти върху бузата й. –Преобрази се, иначе ще последват още! –ноктите му се забиха в китката й, стискайки толкова силно сякаш всеки момент щеше да я натроши на малки парчета. Кат не знаеше за какво говори лудият, нямаше си и на представа какво се въртеше в главата му , нито какво искаше от нея. Яростта, която я изпълваше бе стотици по-силна от болката и въпреки стичащите се сълзи по лицето й тя стискаше зъби и се бореше и щеше да продължава докато не издъхнеше на пода. –Хайде, кучко! –Ръката му се заби за пореден път в нея, този път толкова силно, че тя удари главата си в пода, разбивайки устната си. Гневът й бе толкова силен, че усещаше как се разлива по тялото й, как пъпли във вените й и дави съзнанието й.
-Спри! –викът й се разнесе из празната стая, самата тя не знаеше от къде бе получила този порив на енергия, който я подтикна да се изправи. Ръцете й докопаха мъжа за ръкавите и го изблъскаха с всичка сила. Дори се учуди как такова малко момиче като нея притежаваше толкова голяма сила. Тя побърза да се стовари отгоре му и да го залее с потоци от юмруци. Не можеше да спре, движенията й бяха механични и продължителни, ръцете й се впиваха в лицето му, а по нейното хвърчаха капки кръв. Накрая когато едва успя да се успокои погледна към мъжа, само , за да осъзнае, че бе не само обезобразен , но и мъртъв. Какво бе сторила? Погледът й се озова върху ръцете й, но нещо я стъписа, тя гледаше мъжки ръце, нямаше нейния червен маникюр , кокалчетата бяха груби и оплискани в кръв. Тя се изправи, олюлявайки се, грабне парче стъкло, което лежеше близо до нея и втренчи поглед в непознатия, който я гледаше от огледалото. Лицето му бе грубо, наболо с брада, очите му бяха сиво-сини , а гърдите му – покрити в татуировки. От устните й се изтръгна писък, искаше да се отърве от мъжа, как се бе случило всичко това? Ръцете й се впиха в лицето й, сякаш искаше да го отскубне като някоя евтина маска, но не успяваше. Не знаеше какво да прави, нито къде да отиде, но трябваше да се махне от тук. Намери някакъв парцал, с който избърса лицето си – нейно ли бе все още то?! – след това излезе от къщата, знаеше това място, бе близо до Института. Едрик..С бързи крачки, но оглеждайки се да не привлича излишно внимание Кастелано се придвижи до Института. Само, че имаше проблем – никой нямаше да я пусне в този й вид. Псувните се редяха в ума й докато се опитваше да измисли начин да убеди Гавраил, че е тя. Бе се сетила за резервното стили, което бе скрито под олтара на катедралата, достигна до него и изрисува паролата за вход. Катедрала мигновено започна да се променя , приемайки вида на съвсем различна сграда. За щастие Института бе почти празен през това време на деня, тя се отправи по дългия коридор, молеше се никой да не я види, защото нямаше да я разпознаят с лицето на мъжа. Стигна до кабинета на Едрик и влезе без дори да почука. Той обаче също не знаеше коя е, за това я посрещна с оръжие.
-Едрик , това съм аз..-Архангелът нямаше да се довери на никого просто така. Въпреки, че знаеше много преди Анна-Кат каква всъщност е тя – всичко му дойде прекалено изневиделица, че изобщо да помисли за възможността това да се е случило наистина с нея.
-Легитимирай се! –Серафимското острие бе на сантиметри от гърлото й, заплашвайки да отнеме живота й при най-малкото направено движение.
-Анна-Кат Кастелано ..името ми е Анна-Кат Джейн Кастелано..-Острието се строполи на земята..бе истина, всичко се бе оказало истина.
Тя бе потомка на един от ангелите Наблюдатели – Раф , това, което обаче я правеше по-различна от всички останали ловци на сенки е факта, че ангелът не се е оженил за човешка дъщеря, въпреки, че не бил наясно с това. Пра бабата на Анна-Кат носи името Тереза Кастелано и е притежавала способността да се преобразява във всеки мъртвец, докосвайки негова вещ. Тереза е можела да се преобразява само в мъртви хора и да види как всъщност са загинали, като трансформацията била болезнена и с продължителност от поне 14 часа. При Анна обаче бе различно заради ангелската кръв, която носи. Тя може да се преобразява много по-лесно и във всеки, който пожелае. Гавраил бе наясно с това какви способности може би има тя, но отказва да й каже докато не бъде сигурен. Дълго време той бе и единственият, който знаеше за преобразяването й и й помагаше в тренировките и в това да го овладее, за да го използва като свое предимство. Днес Кат беше изключително добра в преобразяването, макар и понякога да й отнемаше повече усилия. Тя бе скритото оръжие на Института и любимка на Архангела, който въпреки, че се стараеше да има еднакво и равно отношение към всички ловци – не можеше да отрече специалната връзка, която бе изградил с нея.