welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Спам;
Today at 12:36 am by Beelzebub.

» Търся си другарче за Гиф / vol.4
Yesterday at 11:55 pm by Beelzebub.

» Amberle list
Yesterday at 7:14 pm by Amberle Ailani

» Връщане на герой!!!
Yesterday at 12:40 pm by scream.

» Вземане на препоръчителен герой!
Вто Дек 12, 2017 7:55 pm by Justin Мaylor

» Търся си другарче за РП
Пон Дек 11, 2017 10:43 pm by .anna-kat

» Съобщения!
Пон Дек 11, 2017 9:24 pm by scream.

» Savanah Claire/ 23yo /fc: Ashley Greene / witch / TAKEN
Пон Окт 30, 2017 7:11 pm by scream.

» Искам да сменя лик
Пон Окт 30, 2017 4:20 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

.anna-kat

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

russian roulette

Предишната тема Следващата тема Go down

russian roulette

Писане by Anna. on Нед Юни 25, 2017 5:13 pm


Анна Алистър
25 години/ вещица - по бащина линия (засилена дарба: въздух)
emmy rossum

Чуваше съсканията около себе си. Чувстваше слузестите им тела да се плъзгат близо до кожата ѝ. Змиите бяха навсякъде около нея.
- Страх ли те е Ан? - студения глас на баща ѝ достигна до нея и я накара да потрепери от страх.
- Не. - проплака момиченцето.
- Лъжеш ме. Страх те е. Кажи го. - неговия студ бавно я убиваше. Защо не беше като другите бащи. Защо не я водеше за сладолед? Защо не се гордееше с нея такава каквото беше, а трябваше да я подлага на всичко това.
- Страх ме е. - прошепна. Една от змиите вдигна глава в опит да се заизкачва към врата на момичето. Детски писък последва. Мразеше змии. Беше я страх.
- По-силно.
- Страх ме е. - проплака отстъпвайки крачка назад. Змията зае поза за атака, което стресна още повече детето - Тате, моля те. - гласът ѝ прегракваше от писъците и плача.
- По-силно! - настоя баща ѝ.
- Тате, старх ме е. Страх ме е. Тя ше ме ухапе! Тате! Татко! Моля те! - юмручетата ѝ блъскаха по вратата, а змиите започнаха да се събират около нея. Една се стрелна и впи дългите си зъби в глезена ѝ. Поредица от писъци. Змиите започнаха да се вдигат във въздуха и да се мятат, за да намерят опора под телата си.
- ТАТЕ! ТАТКО! - въздуха се сгъстяваше и тя не можеше да си поеме дъх. Белите ѝ дробове не можеха да смогнат с набавянето на кислород. Сърцето ѝ се свиваше болезнено. Жилите на врата ѝ изпъкваха - ТАТЕЕЕ! - това вече не бе детско гласче, не можеше да се припознае дори с човешка реч. Страх, в най-чистата му форма.
- Кажи го, Анна! - нареди с типичния си военне тон сякаш тя бе войник и трябваше да изпълнява безпогрешно команди независимо от всичко.
- СТРАХ МЕ Е! - изкрещя с пълно гърло детето.
- Том, достатъчно. Пусни я! - възрастна жена, която досега наблюдаваше безучастно се намеси и се опита да отвори вратата, но огън обви прага пред вратата.
- Тя ти е дъщеря! Остави я! - високият мъж удари силно жена си и тя се строполи. Никой не му казваше какво да прави.
- Анни, помниш какво съм те учил, нали?
- За да станеш смел, трябва да имаш страхове срещу, които да се бориш. - проплака детето вече успокило се. Въздуха все още се изпаряваше от стаята, а змиите във въздуха отдавна бяха отпуснали безжизненеите си тела.
- Страха е едно то най-лошите състояния. Най-опасния момент, в който губиш контрол над способността си и тя самата може да те убие. - детото бавно започваше да се отпуска. Очите ѝ се затваряха. Трябваше да спре Въздуха. Трябваше да се справи. Тя контролираше него, а не той нея.
- Тате... не... мога... - шепнеше с последни сили. Всичко пред нея причерняваше.
- Дишай.
- Не... мога...
- Можеш. Ако искаш ще дишаш. - белите ѝ дробове продължаваха да се мъчат да поемат огромна доза кислород, но нямаше ефект.
- Не... - гласът ѝ се изгуби в пространството.
- По дяволите, Анна! Нима си толкова слаба. Ти контролираш него, а не той теб. Ако искаш да дишаш ще го направиш и никой не може да те спре! - липса на емоции. Никаква загриженост, нито яд. Просто команди идващи от един човек държащ я затворена в стаята, в която сега бавно умираше.
Тихо хрептене.
Вдишване.
И издишване.
Вкопчи се в глътките въздух като удавник. Сърцето ѝ заблъска в гърдите. Отвори очи. Кислорода гореше гърлото ѝ. Толкова приятно чувство. Въздух.
Вратата, на която се опираше досега, се отвори и тя пада по гръб.
- Не съм особено впечатлен. Утре очаквам по-добри резултати. Помогни на майка си да се съвземе. - констатира делово и отиде към кабинета си. Анна имаше нужда от още няколко секунди почивка. Пулса ѝ се нормализираше. Дишането влизаше в ритъм. Всичко беше наред.

10 години по-късно:
- Анна има малка сестричка (Рейчъл) на 10 години
- Томъс Алистър катастрофира и след десет дни кома умира
- Рейчъл е в кома от същата тази катастрофа вече 7 години
- Вероника Алистър (майка ѝ)е диагностицирана с тумор в мозъка. Тумара е на такова място, че няма как да се зивърши операция. Не се знае колко време ѝ остава. В следствие на болестта е с психическо заболяване. Мисли си, че са бедни. Не помни мъжа си. Мисли че нямат пари и живеят в мизерия. Вярва, че трябва да крадат, за да се справят.
- Семейство Алистър са богати. Притежават автокъща и изискан ресторант. Анна се грижи за семейноя бизнес.
avatar
Anna.
Magician
Magician

Брой мнения : 21
Points : 30
Reputation : 0
Join date : 25.06.2017

Върнете се в началото Go down

Re: russian roulette

Писане by scream. on Нед Юни 25, 2017 5:29 pm

Добре дошла
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3836
Points : 4213
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите