welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Търся си другарче за Гиф / vol.3
Сря Окт 18, 2017 7:58 am by Amberle Ailani

» Връщане на герой!
Пон Окт 16, 2017 10:24 am by scream.

»  Двойка на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 8:46 pm by Isabella Le Roux

» Търся си другарче за РП
Нед Окт 15, 2017 4:23 pm by Beelzebub.

» Bad Karma /Beelzebub searching list/
Нед Окт 15, 2017 3:47 pm by Beelzebub.

» Аватар на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:42 pm by scream.

» Спамър на месец Октовмри.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Писател на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Най-секси персонаж на месец Октомври/female/
Нед Окт 15, 2017 12:39 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

.anna-kat, Alexander Blackburn., Miss. Death ♥, scream.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

russian roulette

Предишната тема Следващата тема Go down

russian roulette

Писане by Anna. on Нед Юни 25, 2017 5:13 pm


Анна Алистър
25 години/ вещица - по бащина линия (засилена дарба: въздух)
emmy rossum

Чуваше съсканията около себе си. Чувстваше слузестите им тела да се плъзгат близо до кожата ѝ. Змиите бяха навсякъде около нея.
- Страх ли те е Ан? - студения глас на баща ѝ достигна до нея и я накара да потрепери от страх.
- Не. - проплака момиченцето.
- Лъжеш ме. Страх те е. Кажи го. - неговия студ бавно я убиваше. Защо не беше като другите бащи. Защо не я водеше за сладолед? Защо не се гордееше с нея такава каквото беше, а трябваше да я подлага на всичко това.
- Страх ме е. - прошепна. Една от змиите вдигна глава в опит да се заизкачва към врата на момичето. Детски писък последва. Мразеше змии. Беше я страх.
- По-силно.
- Страх ме е. - проплака отстъпвайки крачка назад. Змията зае поза за атака, което стресна още повече детето - Тате, моля те. - гласът ѝ прегракваше от писъците и плача.
- По-силно! - настоя баща ѝ.
- Тате, старх ме е. Страх ме е. Тя ше ме ухапе! Тате! Татко! Моля те! - юмручетата ѝ блъскаха по вратата, а змиите започнаха да се събират около нея. Една се стрелна и впи дългите си зъби в глезена ѝ. Поредица от писъци. Змиите започнаха да се вдигат във въздуха и да се мятат, за да намерят опора под телата си.
- ТАТЕ! ТАТКО! - въздуха се сгъстяваше и тя не можеше да си поеме дъх. Белите ѝ дробове не можеха да смогнат с набавянето на кислород. Сърцето ѝ се свиваше болезнено. Жилите на врата ѝ изпъкваха - ТАТЕЕЕ! - това вече не бе детско гласче, не можеше да се припознае дори с човешка реч. Страх, в най-чистата му форма.
- Кажи го, Анна! - нареди с типичния си военне тон сякаш тя бе войник и трябваше да изпълнява безпогрешно команди независимо от всичко.
- СТРАХ МЕ Е! - изкрещя с пълно гърло детето.
- Том, достатъчно. Пусни я! - възрастна жена, която досега наблюдаваше безучастно се намеси и се опита да отвори вратата, но огън обви прага пред вратата.
- Тя ти е дъщеря! Остави я! - високият мъж удари силно жена си и тя се строполи. Никой не му казваше какво да прави.
- Анни, помниш какво съм те учил, нали?
- За да станеш смел, трябва да имаш страхове срещу, които да се бориш. - проплака детето вече успокило се. Въздуха все още се изпаряваше от стаята, а змиите във въздуха отдавна бяха отпуснали безжизненеите си тела.
- Страха е едно то най-лошите състояния. Най-опасния момент, в който губиш контрол над способността си и тя самата може да те убие. - детото бавно започваше да се отпуска. Очите ѝ се затваряха. Трябваше да спре Въздуха. Трябваше да се справи. Тя контролираше него, а не той нея.
- Тате... не... мога... - шепнеше с последни сили. Всичко пред нея причерняваше.
- Дишай.
- Не... мога...
- Можеш. Ако искаш ще дишаш. - белите ѝ дробове продължаваха да се мъчат да поемат огромна доза кислород, но нямаше ефект.
- Не... - гласът ѝ се изгуби в пространството.
- По дяволите, Анна! Нима си толкова слаба. Ти контролираш него, а не той теб. Ако искаш да дишаш ще го направиш и никой не може да те спре! - липса на емоции. Никаква загриженост, нито яд. Просто команди идващи от един човек държащ я затворена в стаята, в която сега бавно умираше.
Тихо хрептене.
Вдишване.
И издишване.
Вкопчи се в глътките въздух като удавник. Сърцето ѝ заблъска в гърдите. Отвори очи. Кислорода гореше гърлото ѝ. Толкова приятно чувство. Въздух.
Вратата, на която се опираше досега, се отвори и тя пада по гръб.
- Не съм особено впечатлен. Утре очаквам по-добри резултати. Помогни на майка си да се съвземе. - констатира делово и отиде към кабинета си. Анна имаше нужда от още няколко секунди почивка. Пулса ѝ се нормализираше. Дишането влизаше в ритъм. Всичко беше наред.

10 години по-късно:
- Анна има малка сестричка (Рейчъл) на 10 години
- Томъс Алистър катастрофира и след десет дни кома умира
- Рейчъл е в кома от същата тази катастрофа вече 7 години
- Вероника Алистър (майка ѝ)е диагностицирана с тумор в мозъка. Тумара е на такова място, че няма как да се зивърши операция. Не се знае колко време ѝ остава. В следствие на болестта е с психическо заболяване. Мисли си, че са бедни. Не помни мъжа си. Мисли че нямат пари и живеят в мизерия. Вярва, че трябва да крадат, за да се справят.
- Семейство Алистър са богати. Притежават автокъща и изискан ресторант. Анна се грижи за семейноя бизнес.
avatar
Anna.
Magician
Magician

Брой мнения : 22
Points : 30
Reputation : 0
Join date : 25.06.2017

Върнете се в началото Go down

Re: russian roulette

Писане by scream. on Нед Юни 25, 2017 5:29 pm

Добре дошла


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3781
Points : 4147
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите