welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Съобщения!
Пон Дек 18, 2017 10:49 am by scream.

» Култ "Черният гарван"
Нед Дек 17, 2017 9:48 pm by Isabella Le Roux

» Да броим до 4444
Нед Дек 17, 2017 10:39 am by fallen angel.

» Hot or Not
Нед Дек 17, 2017 10:39 am by fallen angel.

» Кой подпис от двата предишни?
Нед Дек 17, 2017 10:38 am by fallen angel.

»  Кой от двата предишни аватара?
Нед Дек 17, 2017 10:37 am by fallen angel.

» Връщане на герой!!!
Пет Дек 15, 2017 8:47 pm by Isabella Le Roux

» Оцени подписа на предишният
Пет Дек 15, 2017 2:45 pm by dayana.

» Запазване на лик
Чет Дек 14, 2017 8:28 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

No blood for you will ever be enough

Go down

No blood for you will ever be enough

Писане by W. Coleman on Нед Юни 11, 2017 6:56 pm

monster.
Look - his hands drip with blood


1941

Черно.

Нощта бе спуснала раненото си крило над опустялата земя, попила кръвта на хиляди мои и чужди другари. Остатъка от войската, спасила се по чудо от сребърните куршуми, бомбардиранията и бодливата тел, лежахме в окопа, здраво притиснали пушки към гърдите си. Ръцете ми трепереха, ала не от страх, а от студа вледенил пръстите ми. Не усещах нищо. Чувах само заглушителния вик на войната и безпомощните крясъци на войниците, потъващи в тишината. Погледнах наляво. Младо момче отправяше молитва към Бог. Погледнах надясно. Капитанът се прекръсти преди да даде своята последна команда. Посегнах към врата си, на който висеше връв. Издърпах я и поех пръстена окачен върху й в дланта си. Целунах го - сякаш за сбогом. Краката ми трепереха, ала аз тичах с все сила след своите другари. Някои паднаха в прегръдката на смъртта преди дори да са вкусили от даровете на живота. Други се разпръснаха из въздуха като прах, оставяйки единствено кървави следи след себе си. А аз тичах. Изпращах стотици куршуми по врага, преди най-накрая и аз да поема един. После втори. Трети. Майката земя ме посрещна с нежна ласка, докато пируваше с кръвта на синовете си. Празният ми поглед шареше из черния небосвод. Търсех я - моята звезда. Ала нея я нямаше. Тътена от настъпващата войска потъна в нищото. А аз шепнех ли, шепнех - "Елиза... Елиза...".


Бяло.

Не видях лицето й, ала помнех цвета на косите - черни като нощта, в която срещнах смъртта си. Не видях очите й, ала помнех цвета на кожата - бял като първия сняг, докоснал бузите ми. Не усетих устните й, ала помнех допира - нежен като майчина целувка. Тя бе моето спасение... Тя бе моето проклятие.
Събудиха ме ситните капчици сутрешна роса, впили се като малки игли по цялото ми тяло. Небето бе бяло, чисто, невинно. Раят ли бе това? Погледнах наляво. Из меката почва бяха разпръснати телата на моя полк. Погледнах надясно. Малко стръкче кокиче полюшкваше цветовете си под съпровода на вятъра. Изправих се бавно и прострях ръцете си към Божието царство. Проклех съдбата си. Проклех и себе си.
Вървях по калната пътека, чийто край бе неизвестен. По мръсната и раздърпана униформа се открояваха дупки от куршуми. По устните ми бе засъхнала кръв. Чужда кръв. В едната си ръка здраво бях стиснал пръстена гравиран с името "Елизабет". В другата държах малкото бяло кокиче. Вървях по калната пътека - без път, без цел. Бях сам. Бях изгубен.

2016

Сиво.

Всичко изглеждаше сиво. Тежки и многобройни облаци бяха обгърнали безкрайната небесна шир. Земята бе тиха. Отсъстваше песента на щурците. Нямаше я и веселата мелодия на лястовиците. Признаци на живот не можеха да се открият на място като това. Но какво можеше да се очаква от гробищен парк? Ала на целия този тъмен фон, контрастираше една фигура. Тя не бе обляна в ярък цвят, който да я открои. Бе съвсем невзрачна, но нещо я караше да изпъкне насред купа от мъртви души. Дали бе черният цвят, който се открояваше от белия сняг, или бяха движенията, които издаваха, че е единственото живо нещо тук?
Стоях пред погребалната плоча, на която бе изписано името на скъпата ми любима. Неусетно поставих ръка върху твърдата повърхност, след което приклекнах до нея, за да прокарам пръсти по гравираните букви. Представях си, че докосвам нея, наместо плочата... Не! Бе твърде груба и студена. А Елизабет, о, тя бе толкова нежна и крехка.
В такъв момент всеки би проронил поне една сълза. Дори се надявах, че ще го сторя. Но така и не се случи. Изправих се на двата си крака и погледнах към необятната шир. Небето плачеше. За нея и заради мен.
William Coleman
race: Vampire
age: 25 /76/
FC: Billy Vandendooren


PS. Бях си запазила Matthew Bell, но го освобождавам.
avatar
W. Coleman
Vampire
Vampire

Брой мнения : 24
Points : 37
Reputation : 5
Join date : 04.06.2017

Върнете се в началото Go down

Re: No blood for you will ever be enough

Писане by ophelia ansel. on Нед Юни 11, 2017 7:01 pm

Невероятен герой! Одобрен си и добре дошъл!



dream me the world—
between midnight and morning, drifting along the edges of dreams, i am learning to be gentle, and to silence the storms raging in my head. i am hoping to get lost in the forests of my memories and only hear the trees whispering to me, “you are home.”
avatar
ophelia ansel.
Magician
Magician

Брой мнения : 1706
Points : 1766
Reputation : 22
Join date : 07.04.2017
Age : 19

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите