Fated Constellations
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
news!
Здравейте! Както виждате, правим проверка за активността/Връщане на герой!/ .Сега е моментът да кажете на другарчето си да влезе и да се отбележи в темата /до 27.02./. След изтичането на срока ликовете и героите, които не са активни ще бъдат премахнати. Според желанието Ви за писане ще се активизираме и реализираме идеите, които преди това не успяхме. (:
profile
Вход
recent topics
Latest topics
Връщане на герой!!!Чет Фев 28, 2019 12:12 pmA. Saint-Germain
Вземане на препоръчителен герой.Сря Фев 27, 2019 11:35 amScarlett de Lacroix
Нефилими / Ловци на сенки Пет Яну 11, 2019 1:42 pmScarlett de Lacroix
if you are going through hell, keep going.Вто Яну 08, 2019 10:50 pmIsabella Le Roux
we're king of the killing, we're out for blood.Нед Яну 06, 2019 7:15 pmScarlett de Lacroix
King of the fall - Philip DumontНед Яну 06, 2019 6:43 pmIvar
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости

Нула

View the whole list


Go down
W. Coleman
W. Coleman
Брой мнения : 25
Points : 38
Reputation : 5
Join date : 04.06.2017

No blood for you will ever be enough Empty No blood for you will ever be enough

Нед Юни 11, 2017 6:56 pm
Message reputation : 100% (2 votes)
monster.
Look - his hands drip with blood


1941

Черно.

Нощта бе спуснала раненото си крило над опустялата земя, попила кръвта на хиляди мои и чужди другари. Остатъка от войската, спасила се по чудо от сребърните куршуми, бомбардиранията и бодливата тел, лежахме в окопа, здраво притиснали пушки към гърдите си. Ръцете ми трепереха, ала не от страх, а от студа вледенил пръстите ми. Не усещах нищо. Чувах само заглушителния вик на войната и безпомощните крясъци на войниците, потъващи в тишината. Погледнах наляво. Младо момче отправяше молитва към Бог. Погледнах надясно. Капитанът се прекръсти преди да даде своята последна команда. Посегнах към врата си, на който висеше връв. Издърпах я и поех пръстена окачен върху й в дланта си. Целунах го - сякаш за сбогом. Краката ми трепереха, ала аз тичах с все сила след своите другари. Някои паднаха в прегръдката на смъртта преди дори да са вкусили от даровете на живота. Други се разпръснаха из въздуха като прах, оставяйки единствено кървави следи след себе си. А аз тичах. Изпращах стотици куршуми по врага, преди най-накрая и аз да поема един. После втори. Трети. Майката земя ме посрещна с нежна ласка, докато пируваше с кръвта на синовете си. Празният ми поглед шареше из черния небосвод. Търсех я - моята звезда. Ала нея я нямаше. Тътена от настъпващата войска потъна в нищото. А аз шепнех ли, шепнех - "Елиза... Елиза...".


Бяло.

Не видях лицето й, ала помнех цвета на косите - черни като нощта, в която срещнах смъртта си. Не видях очите й, ала помнех цвета на кожата - бял като първия сняг, докоснал бузите ми. Не усетих устните й, ала помнех допира - нежен като майчина целувка. Тя бе моето спасение... Тя бе моето проклятие.
Събудиха ме ситните капчици сутрешна роса, впили се като малки игли по цялото ми тяло. Небето бе бяло, чисто, невинно. Раят ли бе това? Погледнах наляво. Из меката почва бяха разпръснати телата на моя полк. Погледнах надясно. Малко стръкче кокиче полюшкваше цветовете си под съпровода на вятъра. Изправих се бавно и прострях ръцете си към Божието царство. Проклех съдбата си. Проклех и себе си.
Вървях по калната пътека, чийто край бе неизвестен. По мръсната и раздърпана униформа се открояваха дупки от куршуми. По устните ми бе засъхнала кръв. Чужда кръв. В едната си ръка здраво бях стиснал пръстена гравиран с името "Елизабет". В другата държах малкото бяло кокиче. Вървях по калната пътека - без път, без цел. Бях сам. Бях изгубен.

2016

Сиво.

Всичко изглеждаше сиво. Тежки и многобройни облаци бяха обгърнали безкрайната небесна шир. Земята бе тиха. Отсъстваше песента на щурците. Нямаше я и веселата мелодия на лястовиците. Признаци на живот не можеха да се открият на място като това. Но какво можеше да се очаква от гробищен парк? Ала на целия този тъмен фон, контрастираше една фигура. Тя не бе обляна в ярък цвят, който да я открои. Бе съвсем невзрачна, но нещо я караше да изпъкне насред купа от мъртви души. Дали бе черният цвят, който се открояваше от белия сняг, или бяха движенията, които издаваха, че е единственото живо нещо тук?
Стоях пред погребалната плоча, на която бе изписано името на скъпата ми любима. Неусетно поставих ръка върху твърдата повърхност, след което приклекнах до нея, за да прокарам пръсти по гравираните букви. Представях си, че докосвам нея, наместо плочата... Не! Бе твърде груба и студена. А Елизабет, о, тя бе толкова нежна и крехка.
В такъв момент всеки би проронил поне една сълза. Дори се надявах, че ще го сторя. Но така и не се случи. Изправих се на двата си крака и погледнах към необятната шир. Небето плачеше. За нея и заради мен.
William Coleman
race: Vampire
age: 25 /76/
FC: Billy Vandendooren


PS. Бях си запазила Matthew Bell, но го освобождавам.
ophelia ansel.
ophelia ansel.
Брой мнения : 1723
Points : 1783
Reputation : 22
Join date : 07.04.2017

No blood for you will ever be enough Empty Re: No blood for you will ever be enough

Нед Юни 11, 2017 7:01 pm
Невероятен герой! No blood for you will ever be enough 2928234816 Одобрен си и добре дошъл!
Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите