welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 2 Регистрирани, 2 Скрити и 4 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

I See Through Your Mind

Предишната тема Следващата тема Go down

I See Through Your Mind

Писане by Amanda Steele on Вто Юни 06, 2017 8:47 pm


   

   
⚜ My eyes are blind but I can see ⚜
   


   


   

" Dreaming with no sound.
Silence screams so loud. "


Прекалено много време мина от както видях този свят за последно. Почти не си спомням как изглежда. Силуетите избледняват с всеки изминал ден, скривайки се под гъстата мантия на мрака. Дори "те" да бяха на мястото си нямаха способността да виждат. Всичко това се случи много отдавна, когато бях малка... Малка и не достатъчно голяма за да си спомня дори лицата на родителите ми. Детството, което трябваше да изживея изчезна с огъня, който беше превзел имението в което живеех.С парещите езици дойдоха и кошмарите на бъдещето. Бледият капан, който изви решетките си около мен сякаш прояви егоизъм и ме затвори възможно по-далеч от човешкият свят. Всяка сутрин се будех с писъци, а майка ми ме успокояваше, плачейки.
Защо плачеше? Имах отговор на този въпрос, но той не беше приятен - особено за мен. Не беше заради това, че детето ѝ не виждаше. Тази жена плачеше, защото хората знаеха, че единственото ѝ дете е недъгаво. О, да... те говореха толкова много. Съжаляваха ме... мислеха си, че не виждам, но не беше така. Докторите казаха, че съм сляпа, но така и не ме попитаха дали виждам... Този свят е жесток, а хората изкуствени. За съжаление обаче, го виждах ... всяка вечер зад онази завеса от мъгла. Непознати и толкова топли силуети, идващи от далечни места разиграваха пиеси, които се допираха до света на хората от който вече не бях част.
И всичко това беше началото. Бях сляпа, но виждах. Сънувах, че бях част от този света, но той ме отхвърляше. И въпреки това... някъде по средата на него и този на  непознатите  намерих своето място. Бряг на който не всеки може да стъпи. Хората ме съжаляваха, но те не бяха част от моят свят. С времето се научих да виждам онова, което искам и бях подготвена за всичко - дори за смъртта на родителите ми. Предупредих ги, но те направиха своят избор и това беше началото на краят за онова, което познавах и уж бях виждала. На осемнадесетият ми рожден ден, те умряха в катастрофа. От тогава съм сама. Нещата се промениха и се наложи да изчезна от малкият град в който всичко беше толкова просто, но за мен сложно. Хората започнаха да говорят за виденията ми и нещата се влошиха. За това изчезнах, водена от очите на някой друг.
И така просто изчезнах, заживявайки нов живот на място където никой не те съдеше, дори когато докосваш прашната улица с бял бастун за да намериш пътя обратно към "дома".
 

   
Amanda Steele
26
I have a gift (Clairvoyant)
Olivia Emily
   


Последната промяна е направена от Amanda Steele на Сря Юни 07, 2017 11:38 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти


Oh, tell me where you're going!
DEATH IS THE ONLY GOD WHO COMES WHEN YOU CALL  
avatar
Amanda Steele
Human with a gift
Human with a gift

Брой мнения : 509
Points : 523
Reputation : 4
Join date : 06.06.2017

Върнете се в началото Go down

Re: I See Through Your Mind

Писане by Isabella Le Roux on Вто Юни 06, 2017 9:09 pm

Добре дошла


she is the worst kind of killer.
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Isabella Le Roux
Make me a sin
Make me a sin

Брой мнения : 1849
Points : 2174
Reputation : 20
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите