welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Abaddon., fallen angel., ophelia ansel., scream.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

as rude and as indecent as all hell

Предишната тема Следващата тема Go down

as rude and as indecent as all hell

Писане by egon; on Вто Юни 06, 2017 8:00 pm

Egon Lucien | Demon | 24/ unknown | Fc. Tom Holland

Три години след като бе напуснал комуната и две след като бе официално бездомен, прехранващ се от евтини магически трикове и благодаяанията на доброволческата кухня на Трето и Мейн стрийт, Лушън за пръв път получаваше добра новина. А, тя, новината, бе дошла облечена в кариран, кафяв костюм, носеща черна кожена папка и съсухрено, безизразно лице. Нотариусът, или поне така се бе представил, го бе причакал след един от скечовете му в онази прогнила дупка, която много напомняше по локация бар „Наздраве“. Пияниците я от съжаление, я от прекалено много развонен алкохол от  време на време се позасмиваха на остарелите му трикове, някои дори го черпеха по някоя бира, която той свенливо откланяше.  Гореспоменатият книжен плъх нямаше особено дружелюбна персона, нито пък достатъчен такт, за да поднесе информацията, с която го бяха нагърбили по подобаващ начин. Не, че имаше начин да уведомиш някого за кончината на последният му жив роднина.
Лушън слушаше безстрастното обяснение на нотариуса, който в изблик на бързина и изстиващи крайници, бе претупал информацията без никакви детайли.
Чичо му бе починал.
Лушън би се натъжил, може би и трябваше, но прекалено смътно си спомняше последната среща с мъжа, който бе отпратил него и майка му в мразовитата нощ на 12 ноември, когато тя най-сетне бе събрала достатъчно кураж, за да напусне пътуващия спектакъл, в който до сега тя и Лушън пребиваваха. Сигурно мечтата на всяко второ хлапе, в сравнение с сега, когато келешите искат плейстейшъни, бе да живее в пътуващ цирк. Животът там обаче никак не беше смешен, бляскав или роматичен, подправен с аромат на карамел и захарен памук. Майка му беше решила да избяга, след годините тормоз, след униженията и най-вече след като беше грохнала. Лушън бе може би на 12, най-много 13, но знаеше, че майка му употребява. Беше трудно да се скрият белезите от игли и блатно-сивият, й воднист поглед.
Спомените накараха главата му да се завърти и той се подпря на стената, гледайки безинтересно в сухите, тънки устни на нотариуса.
- Господин Де Виър има голяма извънградска къща. Предполагам сте я посещавали. – Лушън кимна. Бе ходил в имението няколко пъти преди гореспоменатата нощ. Спомняше си, че майка му му бе казала, че къщата била наследствена, била от времената на робството, затова и била толкова просторна. Като цяло, майка му хич не обичаше да говори за семейството си. Нито пък за това как бе попаднала в цирка. Затова и Лушън не питаше.
- Да, спомням си я. Варосана, на три етажа. – отвърна той, а в същия миг адвокатът извади няколко листа от папката и химикал от вътрешния джоб на вълненото си сако, по чиито рамене вече имаше малка пелена от снежинки.
- Това са докумените, нотариалният акт, и всички останали бумаги за собственността.
- А на мен за какво са ми? – попита Лушън търкайки длани една в друга.
- Къщата е вече ваша. Чичо Ви я остави на вас, при това поименно. Ето завещанието. Предполагам ще желаете да Ви откарам. – с лека, подигравателна нотка подметна другият мъж.
Пътуването до имението отне повече от час заради снеговалежа и лошите шофьорски умения на нотариуса, който Лушън бе разбрал, че носи името Николас. Николас беше мълчалив, крайно безинтересен събеседник и имаше необяснимо влечение към музиката на Scorpions. Припяваше си любовни балади, докато се тътреше през трафика.
След час и четвърт изтезание, двамата най-сетне се озоваха пред масивната зелена врата на бялата къща.
Ключът заяде.
Още с отварянето на вратата, остра миризма на билки и тамян лъхна Лушън. Просторното помещение на гостната бе тъмно, прозорците бяха заковани, а навсякъде удобно се разполагаха дебели кадели прах. Това съсвсем не беше къщата, която той помнеше.
- Ще подпишете ли? – прикани го Николас, слагайки папката на масичката за кафе.
- Искам да видя музикалната стая? – изведнъж изрече Лушън.
- Господин Де Виър..нямаме време за..
- Искам да видя стаята. Във вас трябва да е ключа за нея. – нотариусът изпъхтя недоволно и извади вързопчето с ключове, подавайки един незначително малък.
- Никога не ми позволяваха да влизам там. Винаги беше заключено, чичо ми казваше, че е забранено. – сподели той, не, че Николас изглеждаше заинтересован. Лушън побърза да подпише и отпрати нотариуса. Когато чу колата му да се отдалечава по черния път, се изкачи бързо до последният етаж и нетърпеливо отключи катинара. Стаята приличаше повече на килер. Имаше вехтории навсякъде, а миризмата на билки несъмнено идваше оттук. По опушените стени видяха снопове от всякакви треви. А в сърцето на стаята нещо блещукаше. Беше дребно може би колкото оризово зърно, но светеше в емералдово. Беше скрито под стъкленица, закрита с мръсен шал. Без много да се колебае, Лушън побърза да вдигне стъкленица, а малкото зелено парченце се откъсна от повърхността на масата и започна лекичко да се издига. Спря се пред лицето му за миг, сякаш се колебаеше, след това се шмугна между леко отворените му устни. Лушън усети горещина в гърлото си, после всичко изпадна в дълбок, емералдов мрак.
avatar
egon;
Demon
Demon

Брой мнения : 84
Points : 89
Reputation : 1
Join date : 06.06.2017

Върнете се в началото Go down

Re: as rude and as indecent as all hell

Писане by Isabella Le Roux on Вто Юни 06, 2017 8:00 pm

Добре дошъл.
Искаш ли да ти сменим името?


she is the worst kind of killer.
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Isabella Le Roux
Make me a sin
Make me a sin

Брой мнения : 1866
Points : 2197
Reputation : 20
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: as rude and as indecent as all hell

Писане by egon; on Вто Юни 06, 2017 8:03 pm

Да, благодаря.
egon;


it's holding me, morphing me & forcing me to strive
it's bugging me, grating me and twisting me around

to be endlessly caving in and dreaming I'm alive
avatar
egon;
Demon
Demon

Брой мнения : 84
Points : 89
Reputation : 1
Join date : 06.06.2017

Върнете се в началото Go down

Re: as rude and as indecent as all hell

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите