welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Спам;
Today at 12:36 am by Beelzebub.

» Търся си другарче за Гиф / vol.4
Yesterday at 11:55 pm by Beelzebub.

» Amberle list
Yesterday at 7:14 pm by Amberle Ailani

» Връщане на герой!!!
Yesterday at 12:40 pm by scream.

» Вземане на препоръчителен герой!
Вто Дек 12, 2017 7:55 pm by Justin Мaylor

» Търся си другарче за РП
Пон Дек 11, 2017 10:43 pm by .anna-kat

» Съобщения!
Пон Дек 11, 2017 9:24 pm by scream.

» Savanah Claire/ 23yo /fc: Ashley Greene / witch / TAKEN
Пон Окт 30, 2017 7:11 pm by scream.

» Искам да сменя лик
Пон Окт 30, 2017 4:20 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

.anna-kat

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Reborned

Предишната тема Следващата тема Go down

Reborned

Писане by Mills. on Съб Май 27, 2017 6:51 pm


Name:Mills | Age: N/A | Demon | FC: Riley Voelkel

Когато бях дете, чувах гласове. Някои пееха, други крещяха. И съвсем скоро открих, че нямам друг избор, освен да се науча да живея с тях. Не можех да ги опитомя.
Гласовете. Нейният глас.
Демоните. Моят демон.
Винаги съм знаела, че нямам силна воля. Че някой ден някой или нещо ще ме пречупи и ще властва над тялото и душата ми. Една част от мен липсваше. Имаше една празнина, която чакаше да бъде запълнена. Но никога не бях предполагала, че онова, което липсваше, бе чистото зло. А аз се нуждаех от него и това ме плашеше.
Наричаха ме Подпалвачката. Запалвах разни неща и седях с часове, взирайки се в пламъка. Можех да видя и усетя силата, която притежаваше. Имаше нещо невидимо, като ръка, която непрекъснато ме дърпаше към него. Всичко, което имах, бе той - моята котва. Онази малка светлинка, от която зависех, и която ме пазеше от Нея. Последната ми надежда.
С времето всичко като че ли започна да притихва, докато накрая гласовете не замлъкнаха. А толкова бях свикнала с онова непрекъснато жужене в главата ми, сега тишината ме убиваше.
Остана само тя. Беше се превърнала в моето второ аз. Беше приела моя образ. Моят глас. Един ден дори поиска да вземе и името ми. Милс. Тя ме превземаше. Ограбваше. И с всеки следващ път, в който обладаваше тялото ми, тя взимаше все по-голяма част.
Никога не знаех колко дълго ще продължи, колко дълго ще остане. Понякога траеше дни, друг път едва няколко секунди. И когато си тръгваше взимаше спомените ми, оставяйки след себе си разруха. Мразех я. Но не можех да живея без нея.

**********

Гърлото ѝ сякаш беше надрано и разкървавено. Ноктите ѝ отдавна бяха изпочупени, а пръстите - разранени до кръв. Цялата ѝ кожа беше покрита със следи от изгаряне заради проклетата светена вода, с която непрекъснато я пръскаше глупавият свещеник.
Вратата се отвори. Усети я. Гърлен смях, лишен от всякаква емоция, напусна устните ѝ, докато бавно надигна глава, срещайки погледа на уплашената жена.
- Здравей, мамо.
Страх. Отвращение. Гняв. Очите на русокосата жена бяха влажни от непрестанните сълзи напоследък, ала побираха у себе си толкова емоции, така силни... Които обаче не можеше да контролира. Тя поклати глава.
- Ти не си моя дъщеря.
- Правилно. Дъщеря ти е мъртва. Отчето не ти ли каза? Не остана нищо от нея.
- Каква майка  ще съм, ако толкова бързо изгубя надежда?
Още един смях, секнат от поредната атака от едри капки светена вода върху кожата.
- „О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете.” Не си ли го чувала? А после продължава: „Видях тез думи в един полузрак, над порта една горе издълбани. „Тез думи са за мен покрити с мрак“ — казах на своя вожд. А той отвърна ми: „Тук трябва всеки страх и слабост теб в сърцето да престане”. Така че, скъпа майко, надеждата отдавна съм забравила какво е.
- Говори ѝ, Ерика, опитай се да... – изведнъж се обади свещеника като започна бавно да прелиства библията докато обикаляше в кръг около вързаното за пода тяло.
- Да, майко. Разсей ме. Разкажи ми някоя завладяваща история. Аз също имам какво да разкажа. Всички онези истории, за онези нощи, в които оставяше скъпата си дъщеря без надзор, за да се чукаш с поредния, за да потушиш мъката.  Хенри видя истинското ти лице, затова си тръгна. А ти така и не се научи да бъдеш майка. Ти не си създадена за това. Ти си създадена за да рушиш. Всичко, до което се докоснеш, се срива, майко.
- Млъкни...
- А какво ще кажеш за твоето момченце? Онова, което затвори в психиатрията, защото двамата и без това ти идваха в повече, нали?
- Млъкни...
- Бяха двама, заедно бяха по-силни, за това ги раздели, нали? А той просто беше по-различен, майко. Само трябваше да се вгледаш в тези небесно сини очи, да поговориш с него. ДА БЪДЕШ ДО НЕГО, МАЙКО!
- ЗАМЪЛЧИ, ДЕМОНЕ!
Лампите започнаха да примигват, земята се  разтресе. Отецът трескаво затърси нещо конкретно измежду листовете, проследи думите с пръст и сетне започна да чете.
- Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
Повтаряше го отново и отново, а скоро възрастната жена започна да му приглася. Думите им като игли се забиваха в ума ѝ, превзеха съзнанието, разпнаха го, бичуваха го. Нечии ръце обхванаха лицето ѝ, но тя нямаше силата да отвори очи.
- Прощавам ти, паднал ангел...
Докосна челото ѝ и тя изпадна в безсъзнание.

**********

Отвори вратата бавно и хладнокръвно пристъпи в студената зала. Десетки, а може би дори около сто глави мигом се извърнаха в нейна посока. Рязко поемане на дъх, ококорени очи, а сетне започна и шушукането.
„Това не е ли сестра му?”
„Дъщерята на Милс? Едва я познах.”
„Не беше ли мъртва?”
Мъртва. Мъртва. Мъртва.
... Не остана нищо от нея...
Закрачи измежду редиците, а погледите им се впиваха в кожата ѝ. Наистина не бе останало нищо от онова глупаво момиче. Толкова невинно, толкова чисто... Още неосъзнало каква сила притежава. Затова и я облада. Превзе тялото ѝ. Това бе ценен ресурс, който не биваше да се пропилява.
Но ето, че Азаел го беше направил. Глупакът винаги бе толкова невнимателен, и вирнал нос към  облаците, очевидно, не беше усетил опасността, която го грози. И ето до къде се стигна. Момчето, братът на Валъри, бе мъртво, а с него умря и Азаел.
Защото това бе проклятието им. Умре ли приемникът, умира и демонът.
Настани се до Хенри Милс. Той бе единствения, който не я гледаше с отвращение, а с нещо като... благодарност. А за още по-голямо учудване той улови дланта ѝ в своята.
Останаха така до края, че и след това. Всички се разотидоха, като от различни посоки до последно се изразяваха дълбоки съболезнования на семейството. И накрая бяха само те – семейство Милс. Разбито. Разединено. И всичко друго, но не е и семейство.
- Как умря? – пророни тихо, взирайки се във все още отворения ковчег.
- Той беше луд, Валъри. Самоуби се. Така правят слабите. – отговори Ерика, престорено избърсвайки няколко въображаеми сълзи, рукнали от очите ѝ.
- Затваряй си устата, майко... – последната дума сякаш я изплю, натъртвайки, че тази жена никога няма да бъде приета като истинска майка. Имаше само един опит и го беше пропиляла. - ... освен ако не искаш утре ти да си на мястото на малкото ти момченце.
Възрастната жена се изправи рязко и напусна залата. Известно време отекваше звукът от токчетата ѝ по коридора, а когато отново настъпи тишина, Хенри се размърда на мястото си.
- Към края той наистина загуби разсъдъка си... Или поне вече нямаше и следа от онова лъчезарно дете. Всяка вечер, без значение от сезона, се разхождаше заедно с мен в гората, близо до клиниката. Не говореше.  Просто вървеше и стискаше в ръце пръчките, които беше изсушил, за да успее да ги запали по-лесно. И тогава, достигайки до едно открито поле, той палеше огън, и сетне започваше да му говори. А сякаш... сякаш говореше на теб. Споменаваше името ти. Боже, ако не го гледаш би решила, че води един от най-интересните телефонни разговори в живота си... Ала той просто разговаряше с пламък. Всяка вечер.
- И какво стана тогава?
- Както обикновено отидох да го взема за вечерната разходка. Ала влизайки в стаята му видях само гърчещото му се тяло, устата му вече бе пълна с пяна. Докато линейката дойде той вече бе мъртъв... А  ти как разбра за случилото се?
Милс сви рамене. Не можеше да му каже истината. Не можеше да му разкаже как всъщност и тя всяка вечер пали огън, и как двамата с Азаел разговаряха понякога дори с часове. И че един ден всичко... изчезнало. Не искаше да я сполети същата съдба.
- Хората говорят.

**********

- Не вярвах, че наистина ще го направиш. – прошепна възрастният мъж, отмятайки платното, покриващо тялото на момчето.
- Нищо работа... Той не беше закопан особено дълбоко.
- Какво искаш да направя за теб?
- Открий какво го е убило. Имаш двадесет минути.
И блондинката се скри в сенките на единия ъгъл на стаята. Докато с празен поглед наблюдаваше как мъжа разрязва нежната кожа на младежа, съзнанието ѝ постепенно се отнасяше.

Ти  си виновна. Ще си платиш.
- Не.
Ела при нас.
- Няма, защото нямам страх, с който да ви нахраня. Нямам нито страх, нито вина, които да ви дам. Попейте ми като едно време. Или сте онемели?
Самоубийство.
- Изпейте ми всичко! Пейте за смъртта на Азаел! И не смейте да се изправяте срещу мен и да ме съдите! Правех каквото правят другите. Всички сме нечие притежание и  всички сме притежавали други. За това пейте, паднали ангели!


Звукът от чупене на стъкло я изкара от транса. Една от епруветките бе счупена, ала мъжът не ѝ обърна почти никакво внимание. Милс си нямаше и представа какво се случва – пред очите ѝ имаше една сложна плетеница от най-различни по вид и големина съдове, епруветки, и тръби, които ги свързваха. И сякаш забелязал объркването ѝ, той започна да говори, сочейки една хоризонтална права тръбичка.
- В нея се намира газът от стомашното съдържание. При взаимодействието му с калиев оксид, калциев оксид и азотна киселина... – той се протегна и взе собствените си очила, сетне запали единия край на тръбичката и постави едно от стъклата над пламъка. - ... пламъкът образува отразително петно върху стъклото. Нарича се „арсеново огледало”. Брат ти е бил отровен. А от  плътността съдя, че са му давали големи дози от отровата за кратък период. И да, това се е отразило на разсъдъка му към края.
Милс си пое дълбоко въздух и извади от вътрешния джоб на якето си пощенски плик, в който бе желаната от мъжа сума за услугите му.
- Искате ли да бъде погребан отново?
- Да. И го зашийте.
- Препоръчвам този път да бъде заровен по-дълбоко.
Блондинката светкавично го улови за врата, без  да му даде каквото и време за реакция. Притискаше трахеята му, ограничавайки почти изцяло притока на кислород в дробовете  му, а ноктите ѝ се впиваха във вече отпусналата се кожа, загубила всякаква еластичност.
- Ако това тяло бъде използвано с друга цел, ще ви убия. Предупредете всички в бранша си. Имам познания за мъртвите и ще разбера.
- Да кажем ли надгробно слово като го върнем?
- Никой не слуша.
Бавно отдръпна ръцете си и излезе от стаята с една единствена мисъл в главата.

Отмъщение.
avatar
Mills.
Demon
Demon

Брой мнения : 2
Points : 8
Reputation : 2
Join date : 21.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Reborned

Писане by scream. on Съб Май 27, 2017 6:55 pm

Добре дошла 
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3836
Points : 4213
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите