welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Търся си другарче за Гиф / vol.3
Сря Окт 18, 2017 7:58 am by Amberle Ailani

» Връщане на герой!
Пон Окт 16, 2017 10:24 am by scream.

»  Двойка на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 8:46 pm by Isabella Le Roux

» Търся си другарче за РП
Нед Окт 15, 2017 4:23 pm by Beelzebub.

» Bad Karma /Beelzebub searching list/
Нед Окт 15, 2017 3:47 pm by Beelzebub.

» Аватар на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:42 pm by scream.

» Спамър на месец Октовмри.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Писател на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Най-секси персонаж на месец Октомври/female/
Нед Окт 15, 2017 12:39 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

.anna-kat, Alexander Blackburn., Miss. Death ♥, scream.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Reborned

Предишната тема Следващата тема Go down

Reborned

Писане by Mills. on Съб Май 27, 2017 6:51 pm


Name:Mills | Age: N/A | Demon | FC: Riley Voelkel

Когато бях дете, чувах гласове. Някои пееха, други крещяха. И съвсем скоро открих, че нямам друг избор, освен да се науча да живея с тях. Не можех да ги опитомя.
Гласовете. Нейният глас.
Демоните. Моят демон.
Винаги съм знаела, че нямам силна воля. Че някой ден някой или нещо ще ме пречупи и ще властва над тялото и душата ми. Една част от мен липсваше. Имаше една празнина, която чакаше да бъде запълнена. Но никога не бях предполагала, че онова, което липсваше, бе чистото зло. А аз се нуждаех от него и това ме плашеше.
Наричаха ме Подпалвачката. Запалвах разни неща и седях с часове, взирайки се в пламъка. Можех да видя и усетя силата, която притежаваше. Имаше нещо невидимо, като ръка, която непрекъснато ме дърпаше към него. Всичко, което имах, бе той - моята котва. Онази малка светлинка, от която зависех, и която ме пазеше от Нея. Последната ми надежда.
С времето всичко като че ли започна да притихва, докато накрая гласовете не замлъкнаха. А толкова бях свикнала с онова непрекъснато жужене в главата ми, сега тишината ме убиваше.
Остана само тя. Беше се превърнала в моето второ аз. Беше приела моя образ. Моят глас. Един ден дори поиска да вземе и името ми. Милс. Тя ме превземаше. Ограбваше. И с всеки следващ път, в който обладаваше тялото ми, тя взимаше все по-голяма част.
Никога не знаех колко дълго ще продължи, колко дълго ще остане. Понякога траеше дни, друг път едва няколко секунди. И когато си тръгваше взимаше спомените ми, оставяйки след себе си разруха. Мразех я. Но не можех да живея без нея.

**********

Гърлото ѝ сякаш беше надрано и разкървавено. Ноктите ѝ отдавна бяха изпочупени, а пръстите - разранени до кръв. Цялата ѝ кожа беше покрита със следи от изгаряне заради проклетата светена вода, с която непрекъснато я пръскаше глупавият свещеник.
Вратата се отвори. Усети я. Гърлен смях, лишен от всякаква емоция, напусна устните ѝ, докато бавно надигна глава, срещайки погледа на уплашената жена.
- Здравей, мамо.
Страх. Отвращение. Гняв. Очите на русокосата жена бяха влажни от непрестанните сълзи напоследък, ала побираха у себе си толкова емоции, така силни... Които обаче не можеше да контролира. Тя поклати глава.
- Ти не си моя дъщеря.
- Правилно. Дъщеря ти е мъртва. Отчето не ти ли каза? Не остана нищо от нея.
- Каква майка  ще съм, ако толкова бързо изгубя надежда?
Още един смях, секнат от поредната атака от едри капки светена вода върху кожата.
- „О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете.” Не си ли го чувала? А после продължава: „Видях тез думи в един полузрак, над порта една горе издълбани. „Тез думи са за мен покрити с мрак“ — казах на своя вожд. А той отвърна ми: „Тук трябва всеки страх и слабост теб в сърцето да престане”. Така че, скъпа майко, надеждата отдавна съм забравила какво е.
- Говори ѝ, Ерика, опитай се да... – изведнъж се обади свещеника като започна бавно да прелиства библията докато обикаляше в кръг около вързаното за пода тяло.
- Да, майко. Разсей ме. Разкажи ми някоя завладяваща история. Аз също имам какво да разкажа. Всички онези истории, за онези нощи, в които оставяше скъпата си дъщеря без надзор, за да се чукаш с поредния, за да потушиш мъката.  Хенри видя истинското ти лице, затова си тръгна. А ти така и не се научи да бъдеш майка. Ти не си създадена за това. Ти си създадена за да рушиш. Всичко, до което се докоснеш, се срива, майко.
- Млъкни...
- А какво ще кажеш за твоето момченце? Онова, което затвори в психиатрията, защото двамата и без това ти идваха в повече, нали?
- Млъкни...
- Бяха двама, заедно бяха по-силни, за това ги раздели, нали? А той просто беше по-различен, майко. Само трябваше да се вгледаш в тези небесно сини очи, да поговориш с него. ДА БЪДЕШ ДО НЕГО, МАЙКО!
- ЗАМЪЛЧИ, ДЕМОНЕ!
Лампите започнаха да примигват, земята се  разтресе. Отецът трескаво затърси нещо конкретно измежду листовете, проследи думите с пръст и сетне започна да чете.
- Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
Повтаряше го отново и отново, а скоро възрастната жена започна да му приглася. Думите им като игли се забиваха в ума ѝ, превзеха съзнанието, разпнаха го, бичуваха го. Нечии ръце обхванаха лицето ѝ, но тя нямаше силата да отвори очи.
- Прощавам ти, паднал ангел...
Докосна челото ѝ и тя изпадна в безсъзнание.

**********

Отвори вратата бавно и хладнокръвно пристъпи в студената зала. Десетки, а може би дори около сто глави мигом се извърнаха в нейна посока. Рязко поемане на дъх, ококорени очи, а сетне започна и шушукането.
„Това не е ли сестра му?”
„Дъщерята на Милс? Едва я познах.”
„Не беше ли мъртва?”
Мъртва. Мъртва. Мъртва.
... Не остана нищо от нея...
Закрачи измежду редиците, а погледите им се впиваха в кожата ѝ. Наистина не бе останало нищо от онова глупаво момиче. Толкова невинно, толкова чисто... Още неосъзнало каква сила притежава. Затова и я облада. Превзе тялото ѝ. Това бе ценен ресурс, който не биваше да се пропилява.
Но ето, че Азаел го беше направил. Глупакът винаги бе толкова невнимателен, и вирнал нос към  облаците, очевидно, не беше усетил опасността, която го грози. И ето до къде се стигна. Момчето, братът на Валъри, бе мъртво, а с него умря и Азаел.
Защото това бе проклятието им. Умре ли приемникът, умира и демонът.
Настани се до Хенри Милс. Той бе единствения, който не я гледаше с отвращение, а с нещо като... благодарност. А за още по-голямо учудване той улови дланта ѝ в своята.
Останаха така до края, че и след това. Всички се разотидоха, като от различни посоки до последно се изразяваха дълбоки съболезнования на семейството. И накрая бяха само те – семейство Милс. Разбито. Разединено. И всичко друго, но не е и семейство.
- Как умря? – пророни тихо, взирайки се във все още отворения ковчег.
- Той беше луд, Валъри. Самоуби се. Така правят слабите. – отговори Ерика, престорено избърсвайки няколко въображаеми сълзи, рукнали от очите ѝ.
- Затваряй си устата, майко... – последната дума сякаш я изплю, натъртвайки, че тази жена никога няма да бъде приета като истинска майка. Имаше само един опит и го беше пропиляла. - ... освен ако не искаш утре ти да си на мястото на малкото ти момченце.
Възрастната жена се изправи рязко и напусна залата. Известно време отекваше звукът от токчетата ѝ по коридора, а когато отново настъпи тишина, Хенри се размърда на мястото си.
- Към края той наистина загуби разсъдъка си... Или поне вече нямаше и следа от онова лъчезарно дете. Всяка вечер, без значение от сезона, се разхождаше заедно с мен в гората, близо до клиниката. Не говореше.  Просто вървеше и стискаше в ръце пръчките, които беше изсушил, за да успее да ги запали по-лесно. И тогава, достигайки до едно открито поле, той палеше огън, и сетне започваше да му говори. А сякаш... сякаш говореше на теб. Споменаваше името ти. Боже, ако не го гледаш би решила, че води един от най-интересните телефонни разговори в живота си... Ала той просто разговаряше с пламък. Всяка вечер.
- И какво стана тогава?
- Както обикновено отидох да го взема за вечерната разходка. Ала влизайки в стаята му видях само гърчещото му се тяло, устата му вече бе пълна с пяна. Докато линейката дойде той вече бе мъртъв... А  ти как разбра за случилото се?
Милс сви рамене. Не можеше да му каже истината. Не можеше да му разкаже как всъщност и тя всяка вечер пали огън, и как двамата с Азаел разговаряха понякога дори с часове. И че един ден всичко... изчезнало. Не искаше да я сполети същата съдба.
- Хората говорят.

**********

- Не вярвах, че наистина ще го направиш. – прошепна възрастният мъж, отмятайки платното, покриващо тялото на момчето.
- Нищо работа... Той не беше закопан особено дълбоко.
- Какво искаш да направя за теб?
- Открий какво го е убило. Имаш двадесет минути.
И блондинката се скри в сенките на единия ъгъл на стаята. Докато с празен поглед наблюдаваше как мъжа разрязва нежната кожа на младежа, съзнанието ѝ постепенно се отнасяше.

Ти  си виновна. Ще си платиш.
- Не.
Ела при нас.
- Няма, защото нямам страх, с който да ви нахраня. Нямам нито страх, нито вина, които да ви дам. Попейте ми като едно време. Или сте онемели?
Самоубийство.
- Изпейте ми всичко! Пейте за смъртта на Азаел! И не смейте да се изправяте срещу мен и да ме съдите! Правех каквото правят другите. Всички сме нечие притежание и  всички сме притежавали други. За това пейте, паднали ангели!


Звукът от чупене на стъкло я изкара от транса. Една от епруветките бе счупена, ала мъжът не ѝ обърна почти никакво внимание. Милс си нямаше и представа какво се случва – пред очите ѝ имаше една сложна плетеница от най-различни по вид и големина съдове, епруветки, и тръби, които ги свързваха. И сякаш забелязал объркването ѝ, той започна да говори, сочейки една хоризонтална права тръбичка.
- В нея се намира газът от стомашното съдържание. При взаимодействието му с калиев оксид, калциев оксид и азотна киселина... – той се протегна и взе собствените си очила, сетне запали единия край на тръбичката и постави едно от стъклата над пламъка. - ... пламъкът образува отразително петно върху стъклото. Нарича се „арсеново огледало”. Брат ти е бил отровен. А от  плътността съдя, че са му давали големи дози от отровата за кратък период. И да, това се е отразило на разсъдъка му към края.
Милс си пое дълбоко въздух и извади от вътрешния джоб на якето си пощенски плик, в който бе желаната от мъжа сума за услугите му.
- Искате ли да бъде погребан отново?
- Да. И го зашийте.
- Препоръчвам този път да бъде заровен по-дълбоко.
Блондинката светкавично го улови за врата, без  да му даде каквото и време за реакция. Притискаше трахеята му, ограничавайки почти изцяло притока на кислород в дробовете  му, а ноктите ѝ се впиваха във вече отпусналата се кожа, загубила всякаква еластичност.
- Ако това тяло бъде използвано с друга цел, ще ви убия. Предупредете всички в бранша си. Имам познания за мъртвите и ще разбера.
- Да кажем ли надгробно слово като го върнем?
- Никой не слуша.
Бавно отдръпна ръцете си и излезе от стаята с една единствена мисъл в главата.

Отмъщение.
avatar
Mills.
Demon
Demon

Брой мнения : 2
Points : 8
Reputation : 2
Join date : 21.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Reborned

Писане by scream. on Съб Май 27, 2017 6:55 pm

Добре дошла 


from the limits of the sky
I said, "Do not fear, see the sun rising?" He looked toward the forest, saw the tides of freedom glitter, he saw wings flutter beyond the high gates.
on the wings of freedom.
avatar
scream.
Administrator, King of Heaven
Administrator, King of Heaven

Брой мнения : 3781
Points : 4147
Reputation : 122
Join date : 07.04.2017
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите