welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Търся си другарче за Гиф / vol.3
Сря Окт 18, 2017 7:58 am by Amberle Ailani

» Връщане на герой!
Пон Окт 16, 2017 10:24 am by scream.

»  Двойка на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 8:46 pm by Isabella Le Roux

» Търся си другарче за РП
Нед Окт 15, 2017 4:23 pm by Beelzebub.

» Bad Karma /Beelzebub searching list/
Нед Окт 15, 2017 3:47 pm by Beelzebub.

» Аватар на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:42 pm by scream.

» Спамър на месец Октовмри.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Писател на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Най-секси персонаж на месец Октомври/female/
Нед Окт 15, 2017 12:39 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

.anna-kat, Alexander Blackburn., Miss. Death ♥

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Samael's Trinity.

Предишната тема Следващата тема Go down

Samael's Trinity.

Писане by Samael. on Пон Май 08, 2017 9:39 pm

- долупосочените са учениците на архангел Самаел, чиито души е спасил преди много време, познати още като "Троицата на Самаел" или просто "Троицата";
- ангелските имена не подлежат на промяна;
- вторите имена може да се променят по желание;
- държа на ликовете, но ако са заети преди да се вземе някой от тях, ще измислим алтернатива;
- нека желаещите се свържат с мен на ЛС, преди да поискат някой от персонажите;
- героите разполагат с широко поле на развитие, но все пак ще е хубаво да бъда държан в течение;
- запазвам си правото да освободя героите при неизпълнение на изискванията, нередовност или по желание на самите потребители;


Elyon

a.k.a. Matthew 'Matt' Whitlock
looks like 24; angel; FC: Luke Mitchell
FREE
Елион - любимецът на архангел Самаел и неговата дясна ръка. Саможертвата, която отключи онзи инстинкт у него да започне да протяга ръка към душите, които наистина заслужаваха да бъдат запазени във вечността.
Архангелът все още помнеше онази дъждовна нощ през четвърти век в разцветът на Римската империя. Времето, в което заможните хора намираха за развлечение затварянето на чуждестранни роби в клетки и превръщането им в безпощадни воини. Така наречените гладиатори, които след това изпращаха на арената, за да се избият. Докато не остане един. Него наричаха шампион и окичваха с маслинов венец. Астреус бе един от тях и залозите за него бяха невиждани досега.
Предстоеше му битката на века. Битка, която щеше да се състои пред очите на самия император. Господарят му го бе подготвял с години само заради този един единствен миг на слава, който щеше да вдигне целия Колизеум на крака. Но Астреус не знаеше, че това нямаше да е толкова обикновена битка. Щеше да се превърне в изпитание, което да го превърне в белия принц, който представляваше днес - в Елион. Насреща си имаше огромен тъмнокож мъж с тризъбец и мрежа. Никога досега не бе виждал подобен и не знаеше какво да очаква. Но най-странното бе, че когато излезе на арената, двама римски легионери го обезоръжиха и оставиха единствено с бронята на гърдите му. Направиха същото с опонента му и след малко захвърлиха една девойка в краката му, чието име в последствие разбра, че е Касия. Забавлението на господарите в този горещ юлски ден се състоеше в това какво щеше да избере Астреус. Славата и живота си? Или гибелта. Оставиха им само един меч на около петдесет крачки от тях. Казаха им, че победителят ще получи девойката, ала тъмнокожия определено не изглеждаше заинтригуван. Искаше единствено да оцелее. Затова и успя да стигне до оръжието първи. Битката не продължи дълго, Астреус ловко избягваше и се опитваше да открадне острието от ръцете на високия мъж. Но и двамата бяха прекалено добри един за друг. Тъмнокожият обаче знаеше, че зад бронята на Астреус се крие сърце, което не би позволило някой невинен да загуби живота си. Той от друга страна нямаше какво да губи, затова цапардоса русия с всичка сила през лицето с дръжката на меча, тръшвайки го на земята, преди да се насочи към момичето.
Не! - ревът на Астреус бе оглушителен и го остави почти без дъх.
Точно когато гигантът замахна, за да посече Касия, Астреус застана на пътя на острието и пое удара. Болката се разля от центъра на гърдите му към всяка останала част от тялото му карайки челюстта му да се вкочани. С последни сили се пресегна и впи палците си дълбоко в очите на противника си, ослепявайки го завинаги, преди да издъхне. Самаел бе наблюдавал всичко от началото до самия край. Касия измоли господаря на Астреус за тялото му и го прибра, за да му отдаде честта на нормално погребение. Тогава архангелът се яви пред нея и положи ръка върху гърдите на падналия воин и с тъжна усмивка го прибра в обятията си, оставяйки девойката слисана. Никой след това не повярва на налудничавата й история.
Сега Елион, познат като Матю Уитлок, бе гордия автор на цял тон исторически хроники. Никога не бе спрял да записва спомените си от всеки божи ден, както и произведения, които бяха достъпни за простолюдието. С малки, но истински постлания, които само най-набитите очи и най-чистите съзнания биха могли да забележат и усвоят.
Domiel

a.k.a. Anastasia 'Ana' Peterson
looks like 23; angel; FC: Caity Lotz
FREE
Преди да срещне Самаел, Домиел бе робиня на викингски ярл в края на десети век. Дори не помнеше кои са корените й, понеже бе купена още като дете и израснала сред останалите като нея, събирани откъде ли не по време на викингските походи. Тогава я наричаха просто Идун. Също като скандинавската богиня на пролетта и безсмъртието. Ярлът бе избрал да й даде това име точно защото му бе любимка и се отнасяше с нея по специален начин, който дразнеше съпругите му. Те бяха тези, които превръщаха живота й в същински ад зад гърба му. Това направи впечатление на архангела - смиреността на момичето. Тя никога не им отвръщаше, винаги обръщаше и другата буза, защото знаеше позицията си. И дори да бе любимка на ярла, тя знаеше че не е редно да използва това срещу завистливите жени, които според нея съвсем причинно си пазеха позициите. Но всичко това премина границите, когато знатните съпруги се опитаха да я очистят и завинаги затрият от паметта на мъжа и господаря им. Докато той бе на поредното плячкосване заедно с най-добрите си воини, Ума, Хелга и Торун видяха златна възможност да измият ръцете си от чужденката, която заплашваше позициите им с всеки изминал ден, защото бе млада, красива и смирена. Привечер, когато последните лъчи на залезът обагряха хоризонта жените задействаха плана си и причакаха Идун, която се прибираше към заслона си. Вече настъпваше зима и това време бе последния шанс воините да плячкосат нещо добро от близките територии. Снегът започваше да натрупва, а портите на селището всеки момент щяха да бъдат сатворени. Трите жени съблякоха девойката и я изхвърлиха в снега. Премръзнала и полумъртва, оставена на милостта да дивите зверове в покрайнините, Идун се луташе с посинели устни в опит да открие укритие. Ала такова нямаше; дори пещерите бяха опасни.
Идун... - гласът му бе спокоен и нежен, карайки я да се обърне с уплах в светлите очи.
Увери я, че всичко ще бъде наред и обхвана лицето й в шепи. Тези езичници бяха стражно жестоки, че Самаел можеше единствено да съжалява тези като Идун, които падаха в жертва на тази безпощадност. Пръстите му попиваха горещите сълзи, които бликаха от очите й, а словата, които тя редеше и които не бяха познати за него, галеха ушите му. Не след дълго от дланите му бликна бяла светлина, която обгърна момичето и тялото й спря да трепери от студа. От гърба й се извисиха блестящи силуети на крила, които след няколко секунди станаха невидими.
Сега Домиел бе най-добрия боец, когото архангелът бе обучавал. Беше смела, безпощадна и безпристрастна в преценката си. Единствените, които можеха да я сломят бяха именно Самаел и братята й - Каел и Елион. Позната сред простосмъртните като Анастасия, Домиел държеше местния клуб по самозащита за девойки.
Cael

a.k.a. William 'Will' Atwell
looks like 20; angel; FC: Toby Regbo
FREE
Франческо бе син в консервативно и строго семейство от Флоренция. От малък познаваше любовта към бога и родителите му се радваха, че момчето изпитва интерес към това да бъде свещеник някой ден, надявайки се, че не е просто временна прищявка. Единствено не одобряваха, че сърцето му копнееше да опознае и изкуството. Местните художници и скулптури, познати като Майсторите, пленяваха въображението му още от дете и го пренасяха в светове, които никога досега не бе виждал. Самаел го хареса както заради блестящия му млад ум, така и заради молитвите, които познаваше и бе научил. Намираше го за удивителен и уникален по рода си младеж за онова време на ранния шестнадесети век. В крайна сметка момчето бе избрало да поеме по пътя на изкуството като чирак на самия Микеланджело. В рамките на десетилетие се превърна в специалист що се отнасяше до различните познати досега стилове рисуване, скулптури, както и човешката анатомия. Тайните аутопсии пораждаха тръпка на вълнение всеки божи път.
Ала не след дълго приказката му, както и на много други, красивата му приказка започна да поема на юг. Никой не очакваше, че човек като баща му би потънал в толкова дългове. Заплахите започнаха още преди Франческо да навърши осемнадесет и продължиха още около година и половина. Заплахи за отвличане, за връщане на парченца. Но момчето живееше с учителя си и разбра твърде късно за всичко това - едва когато очистили майка му и изнасилили сестра му. Баща му го потърси в една студена нощ, осветена единствено от пълната луна.
Ти си следващия. - каза му. - Искам да си тръгнеш. Да избягаш далеч от тук и никога да не погледнеш отново назад. Разбра ли ме?
Но Франческо така и не изпълни заръката му, мислейки си, че ще се справи с тях. Грешна преценка, която му коства живота. Самаел го намери след две вечери с разпрано тяло на улицата - разрез от слабините до върха на брадичката. Знаеше, че душата му все още бе някъде там вътре, чиста и невинна. Затова притисна устни към челото му и го прибра под крилете си. Онази бяла светлина ги обгърна и не след дълго два силуета се изстреляха нагоре със скоростта на светлината. Домиел и Елион със сигурност щяха да се радват на по-малък брат...
Ангелът Каел сега се представяше за студен по изкуство на име Уилиам и беше най-добрия стратег, когото Самаел имаше честта да обучи. С остър като бръснач ум и безбройни идеи бушуващи в съзнанието му, той си оставаше все така онова смело и донякъде бунтарско момче, пропито със сарказъм.


I'm meaner than my demons.
They send me away to find them a fortune, a chest filled with diamonds and gold. The house was awake, the shadows and monsters. The hallways, they echoed and groaned.
avatar
Samael.
Prince of Heaven
Prince of Heaven

Брой мнения : 1213
Points : 1251
Reputation : 6
Join date : 19.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите