welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

If I look back, I'm lost.

Предишната тема Следващата тема Go down

If I look back, I'm lost.

Писане by Cheryl Parrish on Пон Май 08, 2017 5:15 pm





i don't fit my skin



Пред 4 години.
-Спри! Шерил! Не го мислех, съжалявам!-Люк я настигна, хващайки я за ръката и обръщайки я към себе си. Винаги се шегуваха един с друг, но този път всичко мина границата.
-Сериозно? Просто шега, казваш? Много е забавно да ми натякваш, че са ме отнели от майка ми и тя не ме търси! Самата забава, Люк.-червената й коса се развя зад нея и побърза да остави събеседника й сам. Думите му боляха, много, но бяха истина. Не разбираше.. защо тя не я търсеше? Вече не помнеше какво е чувството да има крила, да лети с тях. Спомняше си колко бе доволна от факта, когато полетя за пръв път. Е, с малко помощ, но все пак се рееше в небето. Беше свободна. Той я бе накарал да забрави чувството, да забрави цвета им, да забрави миналото си. Това я озлобяваше, всеки изминал ден, но въпреки всичко успя да запази малка част от ангела у себе си.
-Спри, по дяволите!-пръстите му я уловиха за лакътя и я обърна към себе си.-Знаеш много добре, че съм прав! Но, има едно голямо НО, ти не правиш старание, не я търсиш. От къде си сигурна, че те е забравила? Може да те търси, но ти упорито се опитваш да бъдеш демон, което не е в твоя полза. Той те е научил да лъжеш и манипулираш. Опитай се да бъдеш себе си, а не някой друг. Това отблъсква всички, още повече мен!
Сега той се опита да избяга от нея. Не беше прав.Това, че не се доверяваше на никой и поставяше всеки на мястото му не я правеше демон!
-Знаеш ли, върви по дяволите. Не ми пука, нито за теб, нито за нея.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Моите съболезнования.
Вече чуваше за милионен път това изречение. Очакваше се да отговори на тълпата поне с кимване в знак на благодарение, но Шерил рееше погледа си в далечината.
Не знаеше как и с какво бе заслужила да попадне в това положение.Майка й.. Люк. Единственият човек, който успяваше да я разсмее, да я разсее от тъмнината. Всички си отиваха.

Спомен.
-Пусни ме.- момчето се опитваше да я настигне, но червенокоската бе доста пъргава. Когато най-накрая едрата сянка я застигна, я издърпа към себе си.
-Нека ти обясня! Моля те!- погледа й се бе вперил в сините бездни пред нея, но нямаше намерение да му прощава, отново. Бяха заедно. След множеството им скандали, тя го обичаше.Въпреки, че се беше променил. Нямаше и капка от доброто и отзивчиво момче. Държеше се зле с нея. Обичаше го, но нямаше право да я разиграва.    Той не знаеше за него. Шерил го пазеше в тайна. Не искаше да разбира за това, беше едно от хубавите неща, които й се бяха случили.  
-Стига. Просто всичко това е цирк. Не сме сродни души, приеми го и ме пусни.-издърпа ръката си от неговата и претича на отсрещния тротоар.
---
-Ало?-не знаеше дори кого й позвъни, понеже в просъница не успя да фокусира името на екрана.
-Шерил?
-Да. Меридит, ти ли си?
-Аз съм.. виж скъпа..Люк, той..почина, миличка.-дъхът й сепна за момент. Тялото й се скова и веднага ококори очи.
-Как така, госпожо? Кога?-мислеше си, че това е пълна шега, но сериозният тон на жената и безсилието с което говореше.. плашеше я до смърт.
-Катастрофирал е, Шери.. няма го! Момченцето ми!-шамар. Сякаш някой й удари силен шамар. Чувстваше се разбита на парченца.
Той го бе убил. Знаеше го. Чувстваше омраза. Искаше да го убие. Да го заличи от света. Държеше я като птиче в кафез, а сега и това. Отне й единственото нещо, което я караше да бъде себе си. Да бъде ангел. Сълзите й пареха. Имаше чувството, че всяка една болеше все повече. Искаше да бъде щастлива, толкова ли много искаше? Майка й, тя трябваше да бъде тук. Трябваше да я прегърне и да я успокои. Повече от всичко се нуждаеше от любовта й. Нуждаеше се да бъде свободна. Не разбираше. Защо той я разиграваше? Та тя беше едно невинно дете, не беше направила нищо, на никого. Радваше се, на всичко. Но, нямаше да разбере. Той никога не й бе казал, защо мрази майка й. Какво му беше сторила, за да я отнеме от нея. Не се бяха срещали от няколко години, но още помнеше лицето му. Усмивката, онази лукавата, която й се подиграваше. Нуждаеше се от свободата си, от човека, който я бе създал. Имаше толкова много въпроси, на които нямаше да получи отговори.
Нямаше я.
Нямаше го.
Всички я оставяха.





Cheryl Mae Parrish ||angel|| 22 years old || fc;Madelaine Petsch


coded by RESCUE RANGER ! of ATF


Последната промяна е направена от troublemaker. на Пет Юни 23, 2017 9:27 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
avatar
Cheryl Parrish
Angel
Angel

Брой мнения : 225
Points : 237
Reputation : 0
Join date : 08.05.2017

Върнете се в началото Go down

Re: If I look back, I'm lost.

Писане by Isabella Le Roux on Пон Май 08, 2017 5:16 pm

Добре дошла при нас.


she is the worst kind of killer.
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Isabella Le Roux
Make me a sin
Make me a sin

Брой мнения : 1849
Points : 2174
Reputation : 20
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите