All obey hey, wanna be your soldier.

Kelly Fox - 23 - Human - Cara Delevingne

Много ми е чудно, наистина. Просто не мога да разбера. Всичко е от странно, по - странно. Не че ми пука. Не се интересувам. Но всичко това изглежда крайно глупаво. Хората постоянно се караха и се биеха за всякакви глупости. Като се започне от най - малкото, като да те настъпи, без да иска. Защо хората трябваше да сиои викат за подобни глупости? Това са толкова много загуби. На нерви, най - вече. Защо всички са толкова тъпи? Направо не мога да ги живея повече. И за какво го правят? Какво толкова получават, че да взема и аз да пробвам, а? Направо ще се пръсна от нетърпение да чуя поредния глупав отговор на този въпрос. А съм заобиколена от всякакви тъпаци. Не мога да се скрия от тях, колкото и да имам желанието да го направя. Започвам да се отчайвам. И да губя търпение също.

Но каква полза от отговори? Самата идея да мислиш над някакъв казус, който не можеш да решиш, е също толкова глупаво. Което значи, че аз съм също някаква глупачка. Ама не ми пука. Няма значение каква съм аз. На никого не му пука. Освен на мен. Понякога искам да се убия. Ама се обичам прекалено силно, за да направя такава сериозна крачка в живота си. Прекалено съм егоистична. Макар че вече съм пробвала да си режа вените веднъж. Не ми се получи, защото просто имаше кой да ме спре. Истината беше, че дори не исках да се убивам. Просто исках да видя дали наистина, като се срежеш и не спира да тече кръвта. Е, не можах да разбера, но реших да не бързам. Щом още съм жива, значачи може и да се поумняла с няколко наносекунди, което продължава да не е добре, но аз няма какво да направя по този въпрос, защото просто съм прекалено мързелива, за да започна да разботя по себе си и да направя нещо ... от себе си.

Днес беше един от онези тежките дни. Много неприятен. Много работа. Все пак ми трябвааха пари, за да си се снабдявам с дрогата ... така де... храната. Просто ям толкова много, че понякога си мисля, че не мога да живея иначе. Което разбира се, че може да се случи, при недостатъчно храна, но да не навлизаме в излишни подробности.

Последно работех като чистачка. После обаче се прехвърлих на барманка, после сервитьорка, после пак барманка, а по едно време бях толкова отчаяна, че стоях без работа една година и живеех при някаква моя приятелка, която наскоро ми се ядоса и ме изхвърли. Не сме си говорели от месец. Но не ми пука за нея. Важно е, че успях да поживея, без да давам пари известно време. Жалко е, че сега трябва да спя по пейките на парковете. Но какво да направя. Нямам много пари.

Не съм имала семейство, което да се грижи за мен, за да знам как да се оправям. Всичко е на база на някакъв жалък опит. Но все още съм жива, което е някакъв показател. А и не ми се е налагало да прося, което също е много добре, макар че скоро, с малкото пари в джоба ми, може и да ми се наложи да го направя.

Дори не съм ходила на училище, което е доста голяма грешка, но няма как да изкарвам пари и да уча едновремнно. Не е особено нормално за мен. А и не съм чак толкова добра, колкото ми се иска.

Всъщност това съм аз. Не много. За малкото ми години живот, мисля, че е достатъчно. А и какво може да разкаже толкова за себе си един мизерник? По - добре да си запази половината неща за себе си, защото не винаги са особено приятни. Някой ден може и да разкажа за тях, но дотогава по - скоро ще си държа езика зад зъбите, доколкото мога, защото понякога избухвам и почвам да говоря за себе си. Дано не се случва често, защото ще изплюя всичко и няма да приятно.