welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Търся си другарче за Гиф / vol.3
Сря Окт 18, 2017 7:58 am by Amberle Ailani

» Връщане на герой!
Пон Окт 16, 2017 10:24 am by scream.

»  Двойка на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 8:46 pm by Isabella Le Roux

» Търся си другарче за РП
Нед Окт 15, 2017 4:23 pm by Beelzebub.

» Bad Karma /Beelzebub searching list/
Нед Окт 15, 2017 3:47 pm by Beelzebub.

» Аватар на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:42 pm by scream.

» Спамър на месец Октовмри.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Писател на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Най-секси персонаж на месец Октомври/female/
Нед Окт 15, 2017 12:39 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

.anna-kat, Alexander Blackburn., Miss. Death ♥

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Each man's hell is in a different place: mine is just up and behind my ruined face.

Предишната тема Следващата тема Go down

Each man's hell is in a different place: mine is just up and behind my ruined face.

Писане by Ares. on Пон Май 01, 2017 10:49 pm

Maximillian Vessalius/ Άρης
DEMON
FC: Max Irons
make me your villain


"No man chooses evil because it is evil;
he only mistakes it for happiness,
the good he seeks."

Mary Wollstonecraft

Имаше някаква необяснима причина, поради която той бе запленен от звездите. Някаква неопределена сила, която разпалваше интереса му и насочваше погледа му винаги нагоре, без да му дава мира, докато очите му не срещнеха мрачното, далечно небе, което като че ли бе живо и по чиято повърхност бяха разпилени хилядите малки, блещукащи мъниста, приемащи формите на красиви небесни тела. Те почиваха в морето от тъмнина като самотни удавници, привлекателни сами по себе си с трагизма на историята си. И може би точно това му се струваше толкова интригуващо, може би това бе така странното явление, което бе грабнало вниманието му – нещо, което в днешно време не се случваше много често, имайки предвид, че той вече не се вълнуваше почти от нищо. Звездите бяха въплъщение на изяществото със своята остра, първична, понякога дори груба красота, която нямаше нищо общо с фалшивата и изкуствено постигнатата такава, от която той бе по принцип заобиколен. И това спираше дъха му. Макар прекарали една продължителна и мъчителна вечност сред мрак в забвение, те не го бяха оставили да полепне по тях, да ги претопи в неистова чернота, не се бяха слели с него. Не му бяха позволили да ги пречупи, да счупи костите им и да се пропие в плътта им, да поникне в сърцата им и да открадне душата им. Но и не бяха останали непокътнати, незасегнати от милувката на мрака, не и след като едно такова съществуване просто не включваше това. Може би дори и те бяха изтъкани от плетеница пукнатини, в която криеха своите съжаление и тъгата си, нюансите самота, която инак не личеше в мекото им сияние Може би сега този блясък бе само злъчна жестокост, остра красота, представляваща първичен ужас и омраза, гняв – умопомрачаващ яд, заради това, че бяха прокълнати да пребивават вовеки в тъмнината, сами, мъртви, безчувствени. Може би. А може би не.
Звездите бяха единственото нещо, което го свързваше с предишната му същност – посоката, която погледът му бе следвал дори когато бе бил малко момче. Това, което бе виждал, когато бе отварял очи, нервен и неспокоен, търсейки утеха в едно далечно място, което никога нямаше да познае. Те чертаеха контурите на една далечна, несъществуваща реалност, която бе като блян за него и която му напомняше за това, което бе бил и което никога повече нямаше да бъде. Преди бе виждал звездите, красотата във всичко, до което се докоснеше. Но това бе преди – преди да започне да вижда само кръв.
След един дълбок, ненужен дъх, пръстите му срещнаха студения метал на парапета, блестящ на лунната светлина, за да проследят гравирания надпис, който предварително знаеха, че ще срещнат.
“τέτλαθι δή, κραδίη: καὶ κύντερον ἄλλο ποτ᾽ ἔτλης.”
- Какво значи?
Тихите й думи изпълниха тишината, прогонвайки я от съставните части на въздуха. Атмосферата изведнъж натежа с появата й също толкова, колкото и ръката й върху неговата. Не бе очаквал, че ще го последва на балкона, където бе решил да потърси спокойствието, което компанията й не му предлагаше. Дръпна от цигарата, почиваща в дясната му ръка, и бавно издиша, извръщайки главата си съвсем леко по посока на новодошлата, колкото да я засече с периферното си зрение. Бе се подпрял на парапета, но когато пръстите й стиснаха неговите, показвайки му, че нямаше намерение да се откаже и да се прибере обратно, гърбът му се изпъна като струна, докато дъхът секваше в дробовете му. Не обичаше да го докосват и тя го знаеше, но въпреки това непрекъснато угаждаше на своеволията си, което, ако не бе толкова студен и безчувствен, щеше да го вбеси до точка на пречупване, от която нямаше връщане назад, не и след като прекъснеше връзката между гръбнака и главния й мозък. Но, знаейки, че нямаше да го остави на мира, защото тя никога не го правеше, въздъхна уморено и раздразнено и с дълбок, дрезгав глас промълви:
- Искаш ли да танцуваме?
Бе твърде изненадана, за да реагира адекватно на изненадващия му въпрос, твърде смаяна, за да знае какво да каже или да направи. Това не бе характерно за него и я бе потресло дотолкова, че най-накрая я бе оставило безмълвна. Самодоволна полувинчата усмивка изви устните му, докато поемаше ръката й, възползвайки се от шока й, за да обърне ситуацията в своя полза. Значението на това изречение бе твърде лично, за да желае да й го разкрие, а и не можеше да го направи, без да разкрие и част от себе си – нещо, което той вече никога не правеше. Не й бе споменал, че това имение някога бе било негово, че тези думи сега почиваха върху студения, хапещ допреди малко пръстите му метал заради него. Твърде много парчета от пъзела, който миналото му представляваше. Сега разпилени хаотично из времевата линия на вечността, неспособни някога отново да бъдат събрани.
Придърпа я към себе си, а после я завъртя нечовешки грациозно, движейки се като привидение. Всяко едно негово движение бе такова въпреки забележителния му ръст и инак привидната грубост на чертите му. В начина, по който я докосваше, имаше някаква едва доловима нежност, сякаш се стремеше да не я счупи, и това може би заблуждаваше нея и околните, но не можеше да излъже самия него. Нямаше никаква нежност, освен престорена, в бавните му, ефирни движения и докосвания, които той самият желаеше да превърне в резки и груби, защото това бе твърде нехарактерно за нечовешката му душа или по-скоро липсата му на такава. А как можеше той да е нежен, когато всъщност бе чудовище? Как можеше да е нежен с толкова много кръв по ръцете си и болка в очите си? Болка, която не чувстваше и която вече отдавна бе избледняла от очите му, но споменът за която още се криеше в ума му.
Той не бе нежен. Не бе нищо от тези неща, прекалено нечовешки, за да притежава каквото и да е тяхно качество, може би губейки всичките си такива, веднъж докоснал се до вечността. Бе студен и пресметлив, но някак магнетичен, харизматичен. Умопомрачително брилянтен, енигматичен. Бе твърд, сдържан, безчувствен, но това го правеше могъщ и му даваше сила.
Но също така бе и мъртъв, и празен отвътре, чувствайки се така с всеки свой дъх и всеки свой поглед, с всяко нещо, което правеше. Докато не бе открил своята собствена отрова – това, което го поддържаше жив по един изкривен и объркан начин.
Тя го наблюдаваше тихо, изучавайки чертите му. Те бяха остри и груби, но това не й пречеше да мисли, че е красив; да иска да прокара пръст по челюстта му, да обгърне лицето му с ръце и да усети устните му. Бе твърде висок и ръцете й едва достигаха раменете му, но сърцето й замираше всеки път, когато той се привеждаше към нея, приближавайки се необичайно близо, макар и не заради това, което на нея й се искаше. Губеше се в безкрайно сините му очи, представляващи океани, в които можеше да се удави; в сенките, скрити в тях. Бяха студени и отблъскващи, да, но запалваха първичен и див огън във всеки, върху когото се спираха. А нея я изпепеляваха жива.
Завъртя я още един последен път, докато широка усмивка красеше и без това прелестното й лице. Той се бе научил, че да простиш означава да извадиш ножа от гърба си, без да го използваш, за да отвърнеш на удара; за да нараниш някого другиго. Но това не означаваше, че той можеше да прощава. Бе извадил сам ножа от гърба си и бе продължил да го забива, като всеки следващ път бе все по-дълбоко, а той бе все по-безчувствен.
Внезапно жената се спъна, замря, отпусна се в ръцете му. Те затегнаха хватката си около кръста й, докато тя го гледаше неразбиращо. Зениците й се бяха разширили от изненада, а може би просто от тъмнината. Започна да диша накъсано, да се дави. Той издърпа изящната тънка кама от сърцето й и я остави да си поеме един последен дъх с глава на раменете му, докато очите й се притваряха, за да я изпратят към вечността.
avatar
Ares.
Demon
Demon

Брой мнения : 15
Points : 21
Reputation : 0
Join date : 01.05.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Each man's hell is in a different place: mine is just up and behind my ruined face.

Писане by fallen. on Пон Май 01, 2017 11:11 pm

Добре дошъл при нас. ^^ 


Coming for the king
That's a far cry
I have seen enough, I've seen too much, Come here Necrophilia, I'm cold to the touch, cold to the touch  ♦️ ♦️


avatar
fallen.
King of hell
King of hell

Брой мнения : 1623
Points : 1761
Reputation : 41
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите