welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Спам;
Today at 12:36 am by Beelzebub.

» Търся си другарче за Гиф / vol.4
Yesterday at 11:55 pm by Beelzebub.

» Amberle list
Yesterday at 7:14 pm by Amberle Ailani

» Връщане на герой!!!
Yesterday at 12:40 pm by scream.

» Вземане на препоръчителен герой!
Вто Дек 12, 2017 7:55 pm by Justin Мaylor

» Търся си другарче за РП
Пон Дек 11, 2017 10:43 pm by .anna-kat

» Съобщения!
Пон Дек 11, 2017 9:24 pm by scream.

» Savanah Claire/ 23yo /fc: Ashley Greene / witch / TAKEN
Пон Окт 30, 2017 7:11 pm by scream.

» Искам да сменя лик
Пон Окт 30, 2017 4:20 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

.anna-kat

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Eternity of searching for that one drop of happiness. || Alistair Hale

Предишната тема Следващата тема Go down

Eternity of searching for that one drop of happiness. || Alistair Hale

Писане by Alistair Hale. on Съб Апр 29, 2017 5:21 pm

Alistair Hale
FC: Dean Geyer | 23 (2367) | vampire
Atila (333 BC, Persian Empire)
• Атила - принцът копеле на империята. Обичан единствено от не знатната си майка и от по-големия си полу-брат и истински наследник, принц Амир - единствената причина Императорът да не се отърве от него още като пеленаче. Израсна в палата, редом до Амир, с майка му се отнасяха добре и всичко това, защото Амир щеше да се откаже от титлата си и като единствен син на Императора това щеше да сложи край на династията. Но не това сложи края й, а мощта на македонския крал - Александър Велики. Сила, която накара цяла Персия да подвие коляно, а Амир като наследник да управлява като диадох.
Атила от своя страна бива избран от самия Александър Велики да се присъедини към личната му трупа заради красотата си и бисерните очи, неприсъщи за населението в тези региони.

Atila and Cassandra
(332 BC, Bactria, Central Asia)
• По време на пир в чест на Александър Велики в регионът Бактрия между планината Хинду Куш и реката Аму Даря, Атила за пръв път среща погледа на красавицата Касандра с гарванови коси и маслинов загар. Седейки в краката на Завоевателя, малко под импровизирания от местните трон, редом до няколко други млади и красиви фигури, Атила е завладян от дивите ритми, които културата тук им представяше. Музиката караше сърцето му да тупти като това на уплашен заек, но усещането бе приятно, защото вълнението ни най-малко не бе породено от страх. По-скоро от любопитство към непознатото. Няколко мига по-късно ритмите утихнаха и пред трупата се появиха дузина момичета с червени воали и златни накити. Представиха ги като личен подарък за Александър.
Когато музиката отново изпълни нощния въздух и разсея всички от задуха, сините очи на Атила се впериха в танцьорките. Телата им сякаш не бяха от този свят; движенията им бяха чудати, но по неописуемо красив начин. Имаше чувството, че изпада в транс докато наблюдаваше и може би не бе далеч от истината. Една от тях обаче се открояваше. Танцуваше сякаш бе обладана, а когато ритмите станаха по-агресивни тя се придвижи напред и свали воала, разкривайки дългите си коси. Единственото, което покриваше устните и носа й бе малка червена кърпа със златисти шевици. Очите й бяха впити в Александър Велики. Не след дълго самия Завоевател направи знак на Атила да се приближи. Заръча му да се присъедини към танца, за да може да прецени по-добре момичето. Нещо, което в първия момент се стори налудничаво на персиеца, но от друга страна нещо в него искаше точно това. А и не можеше да не се подчини. Стилът й бе странен, но момчето бързо свикна с движенията и не след дълго всички очи бяха единствено върху тях. Не след дълго музиката секна и двамата останаха вгледани един в друг; гърдите им се издуваха и отпускаха неравномерно от умората и адреналина бушуващ във вените им. Аплодисментите от само един чифт ръце прекъснаха момента и ги накараха да се обърнат към Александър Велики, който им направи знак с ръка и се обърна, запътвайки се към покоите си. Едва там, допрян до гореща плът, той научи името й.
- Касандра.

Atila (327 BC, Asia)
• Двадесет и три годишния персиец срещна чудат мъж, докато силите на Александър Велики настъпваха към Индия. Изглеждаше странно, беше покрит от главата до петите в тъмна роба, а кожата му бе толкова бледа, че отразяваше лунната светлина и изглеждаше някак си сребриста, докато се опитваше да продаде редки и красиви змии като домашни любимци на Завоевателя. Но докато Атила се занимаваше с разплащането, тъй като господарят му вече си играеше с новите любимци, въпросният странник взе дланта му в своите и я поднесе към устните си. И нещо, което започна като благодарствена целувка, прерасна в болезнен спомен, който завинаги щеше да промени живота на Атила. На китката му останаха чифт дълбоки прободни рани, а виновникът сякаш се изпари за секунди. Объркан и притеснен Атила обясни, че е била една от змиите. Но не след дълго слънцето започна да му влияе ужасно и дори най-добрите медици не знаеха какво се случва. Жаждата караше венците му да болят до полуда, а постоянното присъствие на плът не помагаше по никакъв начин. Първата му порция кръв бе самата Касандра. Побъркан от желание да утоли глада, той не осъзна, че с това обрича и нея...

Atila and Cassandra (323 BC, Babylon)
• Александър Велики е на смъртно легло. Всички негови пълководци/диадохи скупчени около него се караха за това как ще разделят империята след смъртта му, докато той още дишаше. Атила, Касандра и останалите му любимци не бяха допуснати до него по нареждане на съпругата му. След като обявиха смъртта на Завоевателя двамата делящи една съдба поеха по различни пътища.

Anaxandros (200 BC, Greece)
• Приел вариация на името на мъжа, направил толкова много за него, Атила вече като Анаксандрос живееше вече век в Гърция. Живееше беше силно казано, защото можеше да броди единствено през нощта, когато слънчевите лъчи не можеха да го наранят. След още век и половина, когато римският император Август напълно завзел Гърция, Анаксандрос вече като утвърден мъж на изкуството - писател, скулптор и художник - предложи услугите си на новия си господар. След години служба и развлечение на императора, Анаксандрос получава и името му в знак на признание.


Augustus (1260, Byzantine Empire)
• Векове след края на западната Римска империя, Август служи като воин в редиците на Византийската империя. Никой никога не помнеше лицата на воините и това му позволи да избегне конфликтът за това колко дълго всъщност бе сред редиците им. Проучвайки безбройни писания успява да намери начин да устои на слънцето, но не за дълъг период от време. А и запасите ставаха все по-малко и по-малко, принуждавайки го да търси нови решения на проблема. И за него отговорът на проблемите му винаги се криеше на Запад.

Antonio/Antoine and the Medici (1540-1600, Italy and France)
• Под името Антонио се сближава с младата и дръзка Катерина Медичи, тогава на двадесет и една години. Жена, която знае какво иска и как да го постигне. Тя му помагаше да намери повече литература относно проблема му, в замяна на което той й предлагаше плътските си услуги и разчистваше сметки с враговете й. След като стана кралица на Франция, тя го взе със себе си, прекръствайки го на Антóн. Мнозина смятаха Катерина за вещица, ала тя не бе нищо повече от умна и оцеляваща персона, която разбираше от опиати, отрови и отвари. Ала именно там, във Франция, Антóн срещна Марго - вещицата, в която се влюби и която го дари с отговора. Пръстен с вплетена в него магия, която го предпазваше от слънцето. Ала след още две десетилетия Марго почина от чумата, която сполетя страната и почти не превзе и кралския двор. Тогава, през 1963та, след няколко години регенство от страна на Катерина, на престола се качи синът й Чарлз. Хилаво момче, което всички не след дълго сметнаха за вампир, зървайки го да излиза от горите с окървавени устни и гърди. Това подтиква Катерина да прогони Антóн от кралския двор, оставяйки го да се лута още почти век в търсене.

Albert (1620-1820, Germany)
• Тези два века вече като Алберт, вампирът прекарва тихо, като историк, живеещ в провинцията, далеч от целия шум. Името Атила му липсваше, ала не можеше да върне времето назад. Времето, в което наистина бе щастлив до господаря си. Затова запечатваше спомените си в листи, които вече бяха безчет, натъпкани в голям сандък.

Andrew (1838, United Kingdom of Great Britain and Ireland)
• Коронацията на кралица Виктория. Несъмнено едно от най-светлите събития в живота му. Жена по-достойна за уважението му дори от Катерина Медичи. "Всеки инч кралица". Това бяха мислите му всеки път щом се сетеше за нея и несъмнено не само неговите мисли. Макар и дребна на ръст и негодна за владетел в очите на мнозина, голямата корона й отиваше. Тогава сър Андрю Атуел, познат сред близките си просто като Дрю, беше поет и развъдчик на Кавалер Кинг Чарлз шпаниоли - любимата порода на кралицата.

Alistair (1900-2000, USA)
• Цял век прекаран в обикаляне на съединените щати като изследовател и биолог, Алистър отново бе ужасно близо до щастието. Преоткривайки красотата на природата той се чувстваше някак прероден. Към края на двадесети век дори специализира като ветеринарен лекар - поредната диплома. Защо ли? Защото смяташе, че животните заслужават вниманието и помощта му повече от човешките същества.

Alistair Hale (2017, East Heaven, USA)
• Не много голямото градче, идеално за вкуса на вампира, Алистър наричаше свой дом вече почти десет години. Живеейки спокойно в красивото си кондо в покрайнините и държейки ветеринарен кабинет в града, нещата не можеха да изглеждат по-добре за него. Освен ако нещо по-мащабно не се объркаше...
"I feel like I could eat the world raw."


Последната промяна е направена от Alistair Hale. на Сря Май 03, 2017 8:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път


I don't wanna wake it up. The devil in me.
You said I'm too much to handle. You said I shine too bright, I burnt the candle. Flew too high.
Now I gotta wake it up.
avatar
Alistair Hale.
Vampire
Vampire

Брой мнения : 506
Points : 527
Reputation : 5
Join date : 29.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Eternity of searching for that one drop of happiness. || Alistair Hale

Писане by fallen. on Съб Апр 29, 2017 5:23 pm

Добре дошъл при нас. 


Coming for the king
That's a far cry
I have seen enough, I've seen too much, Come here Necrophilia, I'm cold to the touch, cold to the touch  ♦️ ♦️


avatar
fallen.

Брой мнения : 1623
Points : 1761
Reputation : 41
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите