welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 2 Регистрирани, 2 Скрити и 4 Гости :: 2 Bots

-cursed, Scarlett de Lacroix.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

light my candles in a daze cause i've found god.

Предишната тема Следващата тема Go down

light my candles in a daze cause i've found god.

Писане by murphy on Съб Апр 29, 2017 12:19 am

indigo columb or murphy if youd like|demon|20/451|crystal reed
“Това означава война.”
Всеки път щом отворя нова книга, проверявам последната страница. Онази, на която с не по-различен от останалия дребен шрифт е изписано последното изречение. Винаги съм смятала, че то задължително трябва да бъде удебелено. Както и кратко,  точно, ясно. Помня първата книга, която прочетох – не се влюбих в завършека, поради простата причина, че… не беше завършен. Може би авторите го правят с идейка загадъчност, с идейка любопитство. Може би смятат, че по този начин читателят би започнал да копнее за още. Идейка неизвестно. Ала аз не обичам неизвестното. Не харесвам увъртяното. Нищо не е каквото изглежда. Защо тогава да преиначаваме точните неща? Никога не чета книга със зле написан край.
Оставям книгата отворена в траур още няколко секунди. Краят на красивите неща винаги оставя най-тежки повреди. Ала е и толкова прекрасен. Всичко свърши. Захвърляш тази книга в огромната купчина, там, при останалите. Започваш друга. Потъваш в един безкраен кръговрат. Изход няма. Само бездна.
Вдигам полупразната чаша и попивам с устни евтиното вино, мечтаейки за ’75 Шери от Масандра. Един джентълмен никога не би предложил евтино вино на една дама, дори да няма пукната пара. В интерес на истината, съществуват ли изобщо джентълмени в днешно време? Не зная, не съм срещала. Ала дори да бяха в изобилие, господинът пред мен все още нямаше да се причислява към тях. Защото той е груб. Той е гняв, той е наслада. Той е от онези мъже, които поръчват от най-евтините вина и се реваншират с най-скъпите усещания. Той не смята материалното за истинско, ала дава истинско винаги, и то по много. Дава тръпка, дава страст, дори доза страх. Дава любов. И не от онази – безсмислената, не от онази любов, дето те кара да се чувстваш като дете, дето те кара да мислиш, че не можеш да живееш без даден човек, а от онази любов, която те кара да дишаш. Дава ти онази искра, дори просто да го гледаш как живее. Без дори да говори, без да се движи. Има това излъчване.
Но сега, за щастие или не, говори. При това глупости. Изслушвам го не толкова внимателно, но все пак спокойно. Хладнокръвно изчаквам да свърши поредното безсмислено изречение и повдигам краищата на устните си, наподобявайки бегла усмивка.
„Притеснявам ли те? „
Онзи само се усмихва и сякаш не минава и минута, когато се озоваваме в тясното му жилище. Единственото, на което обръщам внимание, е миризмата на влага, разпростираща се между двата квадрата едностаен апартамент, която определено контрастира на аромата на скъп парфюм, който едва толкова близо успявам да усетя от ъгълчетата на яката му.
„Изглеждаш различна. Нежна.”, продумва плахо, гледайки ме в очите.
Обичаш ли?
Не, никога.
Не съм способна.
Но изпитваш нещо!
Не.
Не.
Нищичко.
Има толкова начини да убиеш човек. Толкова много… Пазя лично изкован нож под десния си крачол. Китайците, знаеш, са страшно продуктивни. Нека отделим миг мълчание за великите изобретения на Древен Китай. Бамбуковото мъниче например. Чувал ли си за него? Съществуват няколко вида бамбук, които могат да израстат повече от метър за едва няколко дни. Та тези нещастници слагали еди-кой-си да виси хоризонтално, а под него – бамбуче със заострен връх. За няколко часа еди-кой-си крещи в агония, с растение, срасло се с гърдите му, пронизващо го зверски, а някъде край гръбнака на нещастника стърчи заостреното връхче. И о, мишето мъчение. Любимо ми е, признавам. Но холандците… Копелетата усъвършенстват техниката до неузнаваемост. Трябва ти само метална клетка, няколко гладни, изплашени гризача и малко огън. Преработен, както споменах вече, но доста по-ефикасен, вярвай. Понякога ми се ще и Долу да бяхме толкова изобретателни.
Онзи ме гледа като озлобял питбул и търка пръсти в земята. Дланта ми притиска гръкляна му и след наносекунда забивам коляно в гърдите му. Не минава и миг, когато вече се намирам зад него, а оня – моли за глътка въздух. Фейхай. Ако го улуча, ще го умъртвя. Не искам това. Тянджу – любимата ми точка на парализа – няколко сантиметра над равнището на седмия гръбначен прешлен. Така шибанякът се разполага (не)удобно по прашния под, в състояние единствено да го оближе. Грабвам го за бицепса и го затъртвам към ваната. Що за идиот помества вана в холно помещение? Клетката с плъховете ме чака стария стелаж.
„Изгладняхте ли, копеленца?”, повдигам клетката и спускам показалец към единия плъх, който механично посяга да си отхапе от свежото месце. „Чакай, приятел, приготвила съм ти нещо специално.”, говоря на гризача, докато оставям металната преградка на корема на онзи копелдак и махам поддържащата пластина. „Знаеш ли защо толкова обичам парализата?”, говоря в движение, а оня слуша – няма избор. „Жертвата е обездвижена, да. Но усеща всичко. Всяко докосване, всяко ужилване, всяко ухапване… всяка драскотина.” Поглежда ме с ужас, когато очите ми на милиметри от своите. Въглена е нагрял достатъчно клетката и приятелите ми започват да търсят бягство. Започват да дълбаят. Отварям ръждясалата метална врата, докарала ми главоболие с проклетото си скърцане, и го оставям насаме с тях. Що за приключение ще преживее!
Я виж ти, шефът пристигна!, усмивката закрива по-голямата част от лицето ми. Доближавам се плавно, минавам с пръсти по яката на ризата ми и му разказвам що за купон е изпуснал. Винаги съм харесвала визитите му, но мрънкането му… Хайде, в човешкия свят сме! Заведи ме на бар, почерпи ме шибан коктейл с палмичка! Не ми мрънкай за отношенията ми с хората.
Не, Лу, не съм изгубила любовта си към хората.
Никога не съм я изпитвала.
Да, Лу, заблудил си се, че някога изобщо съм била привързана към тях.
Нима наистина лъжа, Лу?
Нима наистина вярваш, че съм започнала да се превръщам в една от тях?
О, Лу, що за сладурче си ти!
Стегни се!
avatar
murphy
Demon
Demon

Брой мнения : 11
Points : 15
Reputation : 0
Join date : 28.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: light my candles in a daze cause i've found god.

Писане by fallen. on Съб Апр 29, 2017 12:23 am

Добре дошла при нас. 


Coming for the king
That's a far cry
I have seen enough, I've seen too much, Come here Necrophilia, I'm cold to the touch, cold to the touch  ♦️ ♦️


avatar
fallen.
King of hell
King of hell

Брой мнения : 1623
Points : 1761
Reputation : 41
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите