welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Спам;
Today at 12:36 am by Beelzebub.

» Търся си другарче за Гиф / vol.4
Yesterday at 11:55 pm by Beelzebub.

» Amberle list
Yesterday at 7:14 pm by Amberle Ailani

» Връщане на герой!!!
Yesterday at 12:40 pm by scream.

» Вземане на препоръчителен герой!
Вто Дек 12, 2017 7:55 pm by Justin Мaylor

» Търся си другарче за РП
Пон Дек 11, 2017 10:43 pm by .anna-kat

» Съобщения!
Пон Дек 11, 2017 9:24 pm by scream.

» Savanah Claire/ 23yo /fc: Ashley Greene / witch / TAKEN
Пон Окт 30, 2017 7:11 pm by scream.

» Искам да сменя лик
Пон Окт 30, 2017 4:20 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

.anna-kat

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Grace will follow us even when we are going the wrong way.

Предишната тема Следващата тема Go down

Grace will follow us even when we are going the wrong way.

Писане by Seraphina. on Вто Апр 25, 2017 10:52 pm

November Oriana Lothar

aka Seraphina // twenty years old // hybrid (angel&witch) // fc: emma watson


Ийст Хейвън,
1990г.
Детски писъци събудиха белокосата жена. Кошмари отдавна тормозеха съня на малкия Арън Бюмонт, но никога не го караха да се събужда с писъци. Момчето, макар и да притежаваше могъщ ум, бе станало свидетел на смъртта на родителите си. Белокосата жена бе негова баба и единствена роднина. Тя влезе в стаята и взе в прегръдките си малкото момче. Тя приседна на леглото му, оставяйки го да се напъха под завивките отново. Арън не плачеше. Беше уплашен, но не пророни нито една сълза. Смелото му сърце си свиваше при мисълта за кошмарите, но той зачака, защото знаеше, че тя ще му разкаже. А баба му знаеше най-красивата история. Тя можеше да изгони страха от всяко сърце.
- Не се страхувай, дете. Знаеш, че съвсем наблизо до града има малка къща, сгушена между високите дървета. Хората не могат да я намерят. Повечето от тях дори не знаят за нея. Важното е, че онези, които я търсят, я намират. В нея винаги има място за хората, които се нуждаят от помощ, защото там живее..
- Серафина. – Прекъсна я момчето.
- Точно така. Серафина. Бялата вещица. Никой не знае откъде е дошла, но сякаш винаги е била тук. Вещиците разказват, че тя е дошла, за да ни пази. Серафина може да излекува всяка рана, да прогони всеки страх. Ако някой пътник се нуждае от помощ, то той ще намери къщата й. А ако някой от нас се нуждае от помощ, тя ще дойде, за да му помогне. Тя щеше да дойде, ако…
- Ако не можех да се справя сам.
Момчето се усмихна. Знаеше, че тя щеше да дойде, но той можеше да се справи с всичко сам.


В града се носеха слухове за Серафина от цяла вечност. Имаше данни за появата на къщата, която никой не можеше да открие. Бабите отдавна разказваха на внуците си за добрата вещица, която живееше там. Разказваха им за нея, за да изгонят кошмарите. Те вярваха и после разказваха на децата си. Така всички пазеха в сърцата си историята за Серафина. Тя беше тяхната бяла вещица, а в дома й имаше място за всеки. Дори душите, изпълнени с мрак, можеха да намерят помощ в малката й къщичка.

***

Ийст Хейвън,
2016г
.
Арън Бюмонт бягаше за живота си. Той знаеше много добре, че никога не бива да ядосва глутница върколаци, но нуждата от определени съставки го изпрати в гората. Минутите живот бяха преброени. Младият магьосник беше ранен. Оставяше кървава следа след себе си, която щеше да ги отведе право до него. Надяваше се смъртта да дойде бързо. Магията не можеше да скрие следите му, а градът беше твърде далеч. Изгуби надежда, че ще се върне.
Тогава я видя. Дърветата започнаха да се разреждат, а наблизо имаше малка къщичка. Той забърза крачка, въпреки че болката го разкъсваше. Можеше да чуе върколаците. Скъсяваха разстоянието, което ги делеше от плячката им. Арън не се церемони много и прескочи ниската ограда, която заграждаше къщичката. Нямаше време да отваря малката порта. Тя нямаше да спре върколаците, които щяха да я прескочат с лекота и грация. Той затича към вратата. Надяваше се, че там ще има някой. Те идваха за него. Арън започна да тропа по дървената врата.
- Има ли някой? Моля ви? Отворете!
Те се приближаваха. Обърна глава. Виждаше ги. Всеки техен скок го доближаваше до смъртта. Обърна се. Притисна ръка към ключалката. Опита се да използва заклинание, но то не подейства. Къщата беше защитена с магия.
- Отворете! – Извика отново, но никой не го чу.
Обърна се. Щеше да посрещне смъртта. С няколко скока върколаците се озоваха пред портата. Можеха да я прескочат, но спряха. Останаха загледани в него, но изглежда, че не виждаха нищо.
Врата се отвори и Арън почти падна. Свлече се на колене, когато видя лицето на красивата жена. Тя му отправи топла усмивка и после погледна върколаците.
- Не беше нужно да викаш. Не могат да те видят тук. – Засмя се. Дори смехът й беше топъл. Но тогава тя видя кървавата му рана и веднага му помогне да влезеш. – Извини ме. Имаш нужда от моята помощ.
Той затвори очи и заспа.

Събуди се. Беше дошло ново утро, а птиците пееха. Огледа се, но нямаше и следа от нея. Къщата беше много по-голяма отвътре. Носеше се аромат на билки, а по стените бяха подредени стъкленици и книги. Арън се надигна и усети силна болка в ребрата. Раната. Видя, че тя е грижливо почистена и превързана. Изправи се, въпреки че това действие му отне огромни усилия. Трябваше да я намери. Отвори дървената врата и излезе навън. Чак сега забеляза, че дворът бе пълен с различни билки. Онези, от които се нуждаеше всяка вещица. Видя я, привела се в ъгъла, прекопавайки малка леха.
- Серафина? – Повика я.
Арън помнеше историите за бялата вещица. Вярваше, че е открил нея. Беше открил вещицата от приказките.
- Не трябваше да ставаш. – Тя остави инструментите и се изправи. Беше още по-красива. – Приготвила съм ти закуска. Трябва да се храниш, за да оздравееш.
Вещицата се приближи към него и му помогна да влезе вътре. Донесе му закуска, а после го остави сам. Тя не говореше много. Арън наблюдаваше всяко движение на Серафина. Гледаше как тя довършва работата си в градината през прозореца, а после стриваше съставки. Видя, че подготвя лек за раната му.
По-късно тя се приближи до него. Носеше малкото хаванче, от което се носеше неприятна миризма.
- Имаш късмет, че нараняването не е голямо. Не се нуждаех от магия, за да те излекувам. – Проговори тя и започна да отвива бинта около раната. – Как се казваш?
- Арън. Арън Бюмонт.
Той се опита да прочете реакцията й. Усмивката й изчезна, когато тя чу фамилията му. Помежду им настана тишина.
- Аз се казвам Новембър Лотар, но можеш да ми наричаш Нова. – Проговори най-после тя.
Арън повдигна вежди. Тя започна да маже раната му с мехлема.
- А защо те наричат Серафина? – Въпросът дойде твърде бързо. Нима тя не беше вещицата от приказките?
Тя му се усмихна. Радваше се, че отново може да види тази красива усмивка.
- Серафина не е име, а титла.

***

Новембър Ориана Лотар бе най-малката дъщеря на Магдалена Лотар и внучка на лидера на сборището – Корнелия Лотар. Баба й, обичана от всички, бе както глава на семейството им, както и носителка на титлата „Серафина“. Тя не се предаваше наследствено, а се предаваше на най-силната вещица от сборището. Новембър знаеше, че никога няма да стане Серафина. Майка й бе смесила кръвта си с ангел. В резултат на това се бе родила Новембър. Макар и да имаше разновидни дарби, тя не бе нищо повече от мелез, който не заслужаваше да настане начело на сборището. Останалите вещици я обичаха, въпреки природата й. Те не възразяваха на начинанията, с които Нова се захващаше. Тя искаше да пътува и да опознае света.
Един ден всичко се промени. Някой изби цялото сборище. Никой не оцеля освен Серафина. Тя бе мелез. Нямаше място до тях дори в смъртта им. Но трябваше да остане. Нова загърби мечтите си и прие тези на сборището. Прие титлата Серафина и отвори малък магазин за цветя в града. Новембър живееше като обикновен човек, тъй като останалите вещици не я приемаха като такава. Нямаше място в световете на родителите си, затова си създаде трети. Единственият помен от магия в живота й бе малката къщичка в хората. Когато не учеше в библиотеката и не работеше в магазина, можеха да я намерят там. Тя бе неин втори дом и спасение.
Нова никога нямаше да забрави, че преди всичко имаше задължение към онези, които се нуждаеха от помощ. Преди всичко останало тя бе Серафина.

avatar
Seraphina.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 33
Points : 40
Reputation : 1
Join date : 23.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Grace will follow us even when we are going the wrong way.

Писане by Isabella Le Roux on Вто Апр 25, 2017 10:55 pm

Добре дошла при нас :)


she is the worst kind of killer.
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Isabella Le Roux
Make me a sin
Make me a sin

Брой мнения : 1864
Points : 2195
Reputation : 20
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите