profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 3 Гости

hell.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Go down

Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Писане by ophelia ansel. on Нед Апр 23, 2017 1:13 am

ophelia ansel
witch
fc: adelaide kane
Сложи си черни очила и съвестта си ще запазиш.

Късно е. 
Сигурно е есен. 
Късно е. 
Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът.
Сънувам.
Теб. 
Помниш ли-... помниш ли ме?
Разбира се, че не. 
Ти си размил се във времето силует.
Контур в съзнанието ми.
Неизпълнено обещание.
Помниш ли-... помниш ли ме? Не? Аз обаче помня.
Спектър.
Чувството на летаргия бавно чезне.
Постепенно възприятията се възвръщат. 
После идват и цветовете.
Ярки
Неясни
И може би размити.
А срещите ни се състояха в цветове. 
Гамата беше восъчно жълто, размиваше в жълтопепеляво и завършваше с виненочервени оттенъци. Светлините бяха приглушени. Музиката беше стихнала. Кълба дим се виеха мудно. Глъч и смях се носеха из задименото помещение. Тя се усмихваше над чашата вино. Момиче без възраст. Нежните й черти изпъкваха неестествено на порочния декор. Чашата й беше наполовина празна, кичур коса беше паднал през лицето й. Говореше безспир - за далечни светове; за несподелената любов; за галактики и звезди, а аз попивах всяка сричка, всеки нюанс на мекия й глас. В миг ритмични звуци гръмнаха отново по даден знак. Времето минаваше, а разговорът течеше. Трябваше да тръгваме. Кога ли щях да я видя отново?
Гамата беше сива, до черна, с фосфорно бели щрихи. Тя рядко говореше за себе си. Спомените по миналото й носеха неимоверна тъга. Затова спрях с опитите си да я разпитвам. Съществуваха обаче дни, в които тя ми разказваше. Дребни неща. Говореше, а аз я слушах със захлас. Изражението й се променяше, на моменти по него проблясваше радост, а в други мигове, се четеше болка и страх. Страхуваше се. Страхуваше се от нещо. В тези моменти жълтите точици в пъстрите й очи потъмняваха и траурна усмивка застиваше върху меките й устни. Пътите, в които я виждах такава прогаряха дупки по кожата ми. Четвърта степен изгаряне.
Последният път, в който я видях, гамата беше лимонено, стигаше нюанси на пурпурно, с отсенка на синьо. Имаше маргаритки в косите си. Казах й, че е красива. Тя се смееше. „Някой ден ще бъдем аз и ти срещу света, някой ден..“ шептеше тя. Обещание заключено между четири очи. И аз вярвах. И се надявах. Силно. Ала изгубих я някъде в тишината, или може би някъде по прашните пътища. Потъна в тъмнината, в море от пълна вечност.



— half agony, half hope

SPARKS FLY FROM HER FINGERTIPS. ECHOED VOICES IN THE NIGHT. SHE'S A RESTLESS SPIRIT ON AN ENDLESS FLIGHT. SHE HELD ME SPELLBOUND IN THE NIGHT. DANCING SHADOWS AND FIRELIGHT. CRAZY LAUGHTER IN ANOTHER ROOM.
ophelia ansel.
ophelia ansel.

Брой мнения : 1723
Points : 1783
Reputation : 22
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Re: Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.

Писане by fallen. on Нед Апр 23, 2017 1:14 am

Добре дошла. 


Coming for the king
That's a far cry
I have seen enough, I've seen too much, Come here Necrophilia, I'm cold to the touch, cold to the touch  ♦️ ♦️


fallen.
fallen.

Брой мнения : 1623
Points : 1761
Reputation : 41
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите