welcome
profile
Вход

Забравих си паролата!

top posters
recent topics
Latest topics
» Търся си другарче за Гиф / vol.3
Сря Окт 18, 2017 7:58 am by Amberle Ailani

» Връщане на герой!
Пон Окт 16, 2017 10:24 am by scream.

»  Двойка на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 8:46 pm by Isabella Le Roux

» Търся си другарче за РП
Нед Окт 15, 2017 4:23 pm by Beelzebub.

» Bad Karma /Beelzebub searching list/
Нед Окт 15, 2017 3:47 pm by Beelzebub.

» Аватар на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:42 pm by scream.

» Спамър на месец Октовмри.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Писател на месец Октомври.
Нед Окт 15, 2017 12:40 pm by scream.

»  Най-секси персонаж на месец Октомври/female/
Нед Окт 15, 2017 12:39 pm by scream.

who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

.anna-kat, Alexander Blackburn., Miss. Death ♥

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Съб Окт 07, 2017 1:50 pm

Take me to Wonderland. || Christoff Morrison

Предишната тема Следващата тема Go down

Take me to Wonderland. || Christoff Morrison

Писане by Chris Morrison. on Пет Апр 21, 2017 8:47 pm

Christoff Morrison
Human|21|Herman Tømmeraas
   I am longing for your poison.  

"Защо го направи?" питаше винаги д-р Донован.
- Не го направих. - отвръщаше Крис, играейки си с пламъка на запалката.
Откакто намериха г-н Морисън заколен в задния двор на собствения си дом преди три години, всички пръсти започнаха да сочат именно към Кристоф. "Защо бих направил нещо подобно на баща си? И защо бих оставил тялото му така?" питаше преспокойно. Именно това ледено спокойствие влудяваше още повече онези, които го подозираха. Покойната му вече майка го записа на тези ежеседмични сеанси с д-р Донован, но нямаха смисъл. Разговорите им бяха едни и същи, започваха и завършваха по един и същи начин. С онзи въпрос и съответния отговор. Но не и този път.
Този път Кристоф имаше какво още да каже.
- Знаеш ли? Той си го заслужаваше.
"Защо?"
Не знаеш какво ми причини. Какъв ад бяха последните десет години. - отвърна сухо и запали цигара.
"Тук не се пуши."
- Съди ме тогава. - Момчето се изсмя и си дръпна бавно. - Проклетият нещастник пребиваше и мен и майка в продължение на години, защото нямаше къде да си избива гнева. Пияното му съзнание виждаше две размазани боксови круши. И това не беше всичко, вършеше много по-отвратителни неща. Докато не започнах да му отвръщам.
"И тогава какво?"
Нещата станаха още по-зле. И след време той преряза гърлото си, знаеш това. Доказаха го. - продължи да нарежда със спокоен глас и поглед мъгливо втренчен в горящия край на цигарата си. Знаеше, че никой не би могъл наистина да докаже, че той е убиеца. - Нещо друго?
"Защо го направи?"
Престани да ме питаш това. - Очите му се изместиха нагоре, впервайки се право в тези на терапевта. В гласът му се усещаше студ. - Току що ти напомних, че не съм го убил.
"Не говоря за това, Кристоф. А за онова, което стана с майка ти."
Последва не много дълго мълчание, от дробовете му се изплъзна гъст облак дим право в лицето на д-р Донован, а на лицето му се изписа съвсем лека, ленива усмивка.
С времето майка се побърка, понякога си задавах въпроса дали тя не трябваше да идва при теб, вместо мен. - Изкикоти се горчиво и загаси фаса си в чашата с вода, предоставена му от терапевта. - Виж, историята не се променя. Бяхме се скарали за пореден път, защото не прекарвах нощите у дома, понякога дори със седмици. А аз не исках да минавам през това отново, бях уморен. Но тя продължаваше да вика след мен по стълбите нагоре. Беше толкова разстроена, че залитна и аз я хванах. Но... Не можах да я задържа, защото бях вир вода от поройния дъжд навън. Беше нещастен случай. Откажи се.
"Защо го направи?"
Крис завъртя очи и се изправи, приглаждайки дрехите си леко.
Приятен ден, докторе. Дори не знам защо леля ми продължава да плаща за тези глупости така или иначе. Разбирам че скърби за сестра си но това е вече прекалено. - Обърна се и погледна доктора за последно. Онази лека усмивка все още присъстваше на лицето му. - И двамата знаем, че този град е изпълнен с много повече и по-забъркани мистерии от тази на едно семейство, станало жертва на собствените си пороци. Направи си услуга и се опитай да поживееш, докато все още можеш.



I'm bad at love, but you can't blame me for tryin'.
Got a boy back home in Michigan and it tastes like Jack when I'm kissing him.
avatar
Chris Morrison.
I'm only human
I'm only human

Брой мнения : 2907
Points : 2973
Reputation : 29
Join date : 21.04.2017
Age : 22

Върнете се в началото Go down

Re: Take me to Wonderland. || Christoff Morrison

Писане by Isabella Le Roux on Пет Апр 21, 2017 8:54 pm

Добре дошъл при нас <3


she is the worst kind of killer.
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Isabella Le Roux
Make me a sin
Make me a sin

Брой мнения : 1843
Points : 2168
Reputation : 20
Join date : 07.04.2017

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите